Иск за защита на отнето владение. Чл.76, ЗС – “владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в 6 мес. срок да иска връщането и oт лицето, което я е отнело”. С този иск се защитава както владението, така и държането. Може да се предявява както от владелец, така и от държател. Чл.76, ЗС говори за движима или недвижима вещ. Не е необходимо за защитата по този член владението да е продължило определен период от време. Нарушението – да е насилствено или по скрит начин. Ищец – владелецът или държателя. Ответник – всяко лице, отнело вещта по насилствен или скрит начин. Може да се предяви от държателя към владелеца, който по насилствен или скрит начин отнема фактическата власт от държателя. Предмет на иска – възстановяване на фактическата власт. Може да се иска и обезщетение за вреди като при чл.75, ЗС. Срок – иска се предявява в 6 мес. срок. Закона не посочва, но се приема, че той започва да тече от момента на нарушението.
2. В старото ГПК - Владелческа защита на недвижим имот по административен ред – бързи производства. По сега действащото ГПК /т.е. След 01.03.2008/ - производството е особено, няма я административната защита.
3. Защитата на владението със съдействие на държавните органи може да е: извънсъдебна, (по стария ЗСВ - прокурорска – отстраняване на самоуправни действия), административна – чл.80 от ЗДС, чл.65 ЗОС, съдебна – искова и съдебно-административна.
ТЕМА № 7 Понятие за собственост и право на собственост. Форми, видове.
В нашето законодателство няма точно определение за правото на собственост. Има много мнения по въпроса. Класическата дефиниция идва от Римското право – ПС се състои от три правомощия на собственика (т.н. триада) – да владее, да ползва и да се разпорежда със собствената си вещ.
Правото на собственост може да се определи като призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда фактически и юридически с определена вещ и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействие върху нея.
Съдържание на правото на собственост – това са правомощията на собственика, възможните действия върху вещта. Това не са отделни субективни права, а елементи от единното субективно право на собственост. Собственика може да е лишен от някои или дори от всичките си правомощия и въпреки това си остава собственик (напр. ако отдаде под наем или учреди право на ползване).
- правомощие на владение (право на владение) – правото на собственика да упражнява фактическа власт (лично или чрез другиго) върху вещта, да я държи, да си служи с нея. Собственика упражнява фактическа власт, защото има право да упражнява (правото на владение произтича от ПС) – по това се отличава от владението като факт. Владелеца упражнява фактическа власт без да е собственик, т.е. без да има право на власт.
- правомощие на ползване – правна възможност на собственика да извлича полезните свойства на вещта – доходи, плодове. Ползването може да се упражнява не само с фактически, но и с правни действия – отдаване под наем, в заем и др.
- право на разпореждане – в обхвата на това правомощие трябва да се отнесат само такива правоотношения по повод на вещта, с които изцяло или отчасти се прекратява правото на собственост – продажба, замяна, ипотека, залог, както и да я унищожи, изхвърли, преработи, да се откаже (чл.100, ЗС).
Ограничения на правото на собственост.
А) общи ограничения – чл.50, ЗС, чл.33, ЗС.
Б) специални ограничения – отнасят се за отделни видове собственост или за отделни обекти на правото на собственост. Напр. чл.18, ал.6 КРБ – държавните имоти да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото, а общинската собственост – в интерес на териториалната общност (чл.140 от К).
Правото на собственост като обективно и субективно право
- като обективно право – имаме предвид съвкупостта от правни норми, даващи уредба на ПС или отделна форма на собственост. Обективното право дава възможността, а когато се реализира тази възможност възниква субективното право – това, което принадлежи на даден субект.
- правото на собственост е вид притезателно субективно право. То дава възможност на неговия носител да иска от всяко друго лице да се въздържа от въздействия върху вещта на собственика
- правото на собственост е абсолютно субективно право – кръгът на правно задължените лица е неопределен
- правото на собственост е имуществено право – има стойностен израз, т.е. оценимо е в пари.
- то е прехвърлимо право
- сложно субективно право – включва възможностите да владее, ползва, разпорежда.
- безсрочно право – не се погасява с еднократно упражняване.
Видове право на собственост
Според КРБ собствеността се дели на публична (res public) и частна (res privates), а според ЗС „собствеността принадлежи на държавата, общините, на кооперациите и др. ЮЛ и граждани”. От вещноправна точка разграничението следва да се направи с оглед титуляра на правото на собственост. Носители на публична собственост могат да бъдат субекти, които упражняват властнически правомощия – държавата и общините. Затова публичната собственост е държавна и общинска. Обекти на публична собственост са вещи, които служат за задоволяване на обществените потребности чрез общо ползване или които служат за осъществяване функциите на държавата и на общински органи. Частна е собствеността на гражданите и на ЮЛ. Частната собственост служи за задоволяване на интереси на нейния носител.
Съотношение и разграничаване между ПС и другите ВП
Ограничените ВП или техния носител има всички правомощия, но са с различно съдържание (НАПР. при ограничената суперфиция – собственика отстъпва не само мястото за строеж, но и всичко, което е необходими – вход, място за тоалет – чл.64, ЗС. При пълна суперфиция – може да се ползва целия имот ).
ТЕМА № 8 Право на държавна собственост В нашата правна уредба няма легално определение на правото на държавна собственост. Може да се каже, че правото на държавна собственост е призната и гарантирана изключителна възможност на държавата да владее, ползва и да се разпорежда с вещи, посочени в К и законите в обществен интерес, при задължение на всички други лица да се въздържат от въздействия спрямо тях. Чрез своите органи държавата се явява субект и носител на правото на държавна собственост. От юридическа гледна точка както в отношенията си с частноправни субекти, така и в международните отношения, държавата е единен и единствен субект на правото на държавна собственост. Правно задължени лица са всички останали субекти. Те трябва да се въздържат от въздействие върху обектите на държавна собственост. Обекти на държавна собственост на вещи – движими, недвижими, потребими, непотребими и т.н. Има вещи, които са обект на изключителна държавна собственост – чл.18, ал.1 от К. Различните видове обекти на държавна собственост могат да бъдат в режим на публична или на частна собственост – публична държавна собственост не може да отчуждава, а частната може. Правото на държавна собственост се упражнява в обществен интерес. Публична държавна собственост. - изключителна държавна собственост (чл.18, ал.1, К) – подземни богатства, плажна ивица, републикански пътища и др. - чл.2, ЗДС – публична държавна собственост са и имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им, а също така и имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване. - публична държавна собственост не може да се притежава от други субекти. - тя е вън от гражданския оборот – не може да се отчуждава, да се обременява с ВП, да се придобива по давност, не е обект на принудително изпълнение. - може да се предоставят за ползване от други лица чрез концесии. - тя е неотчуждаема.
Частна държавна собственост. ~ всички вещи и имоти, които не са обявени от К или закон за публична собственост. Могат да бъдат всякакви вещи. Публична държавна собственост, която е престанала да има това си качество с решение на МС, се обявява за частна държавна собственост. ~ отчуждима е. ~ участва активно в гражданския оборот. ~ могат да се отдават под наем и др.
Съдържание и упражняване правото на държавна собственост. Правото на държавна собственост може да се упражнява от самата държава или от други лица, на които тя е възложила това. Такъв е случаят с предоставянето на държавни имоти и вещи за стопанисване и управление на държавни ЮЛ. Държавните имоти, които не са предоставени за стопанисване и управление, се стопанисват пряко от областния управител (чл.18, ЗДС). Върху предоставените имоти и вещи държавни ЮЛ имат право на ползване и владение от свое име, за своя сметка и н своя отговорност. (чл.15, ЗДС). Първо, това е отношение между държавното ЮЛ и държавата, второ, във връзка със стопанисването и управлението държавните ЮЛ влизат в правни отношения с други ЮЛ или граждани. Във втория случай държавното ЮЛ владее, ползва и се разпорежда с предоставените му вещи от свое име.
- правото на владеене – има фактическа власт. Но това не е владеене по чл.68, ЗС, защото липсва субективния елемент – да свои вещта. То не е и държател по чл.68, ал.2 от ЗС, защото между него и държавата няма облигационно отношение по повод на вещите. Те се предоставят с АА. Държавното ЮЛ не държи вещите за себе си, не може да ги придобива по давност. То владее вещта за държавата. Това владеене е и отговорност – чл.14, ал.2, ЗДС.
- правото на ползване – държавните ЮЛ да извличат полезните свойства от вещите.
- право на разпореждане – само в границите, определени от закона. Разпореждане с частна държавна собственост.
А) продажба на недвижим имот – от областния управител, чрез търг. Областният управител издава заповед, в която се определят цената, купувачът, условията на плащане. Въз основа на заповедта и документ за платената цена в 7 дневен срок се сключва договор, който се вписва при съдия по вписванията от купувача, който представя екземпляр от договора в управление „Държавна собственост”.
Б) замяна на недвижим имот – от областния управител, чрез преговори и сключване на договор за замяна. Ако недвижимия имот е със стойност над 500 хил.лв. – с решение на МС по предложение на министъра на финансите. Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху недвижим имот се извършва с решение на МС, по предложение на министъра на финансите. В) право на ползване – от областния управител, чрез търг, за не повече от 10 г. (чл.56, ЗДС). Може и да е възмездно и безвъзмездно (със съгласие на МС). Когато нуждата от имота отпадне или той стане необходим за задоволяване на друга нужда, областният управител отменя правото на ползване, като се връща съответната сума. Г) право на строеж – учредява се от областния управител, съгласно предвижданията на подробния устройствен план на населеното място. Може да се учреди възмездно, чрез търг. Въз основа на него се сключва договор за учредяване правото на строеж. Може да се учреди безвъзмездно, но само на ЮЛ или други организации на бюджетна издръжка от областния управител със съгласието на МС или определен от него орган. По същия ред се учредява и право на надстрояване и пристрояване върху недвижим имот, изграден върху държавна земя. Разпореждането с движими вещи – машини, съоръжения, оборудване и др., стопанисвани от ведомства, се извършва възмездно от ръководителя на ведомството. Ако стойността е над 500 хил.лв. от министъра на финансите.
Преобразуване и приватизация на държавна и общинска собственост. Приватизация – правно уредена дейност по прехвърляне на държавна или общинска собственост върху стопански обекти в собственост на частни физически или ЮЛ. Това е начин на прехвърляне на собственост, ограничен по време и цели. Цел – да се прекрати публичната собственост и тя да стане частна. Прехвърлянето се осъществява чрез продажба, безвъзмездно. Предмет – стопански обекти – отделни вещи.
ТЕМА № 9 Право на общинска собственост.
Правото на общинска собственост се свързва с общината в качеството й на ЮЛ. Общината обаче е особен вид ЮЛ – публично правно ЮЛ. Тя едновременно е и субект на властнически правомощия, поради което общинската собственост е вид публична собственост. Носител на общинската собственост е общината, като основна и обособена административно-териториална единица. Освен със своя носител, общинската собственост се отличава от държавната по това, че не съставлява единен фонд – колкото общини има, толкова носители на право на общинска собственост ще има. Общинската собственост се стопанисва и управлява в интерес на териториалната общност.
Обекти на правото на общинска собственост. Чл.6 от ЗОС – гори и земеделски земи, определени със закон. Също – водите, кариерите от местно значение, местните пътища, общински паркинги, общински жилища, канализационни системи и др. Според начина на придобиване, общинска собственост стават имоти и вещи, предоставени на общината със закон или безвъзмездно отстъпени от държавата; имоти и движими вещи, придобити с доброволен труд и парични средства на населението; дарени или завещани; реституирани; които общината наследява чл.11, 34.
Видове общинска собственост. А) публична и частна. ~ публична – имотите, предназначени за осъществяването функциите на МСУМА; за трайно задоволяване на обществени нужди – напр. градския площад. Също горите и земите от общинския горски фонд. ~ частна – всички други вещи и имоти. Върху публичната собственост не могат да се учредяват вещни права, може само концесия. Не може да се отчуждава или придобива по давност. Частната може да се отчуждава и върху нея да се учредяват ВП. Б) смесена държавно-общинска публична собственост. Чл.96 от Закона за водите – особено право на ползване върху водностопански системи и съоръжения, които са държавна или смесена държавно-общинска собственост се предоставя от МС по реда и закона за концесиите. Съдържание на правото на общинска собственост. - владение, ползване, разпореждане. Общинската собственост се използва според предназначението си и нуждите, които задоволява. А нейното стопанисване и управление да е в интерес на населението (чл.11, ЗОС). Това право се упражнява от органите на общината – общинския съвет или кмета.
Обекти на публична общинска собственост могат и да се стопанисват от организации или ЮЛ на общинска бюджетна издръжка (чл.12, ал.1, ЗОС) – здравни, културни, просветни. Разпореждане с частна общинска собственост. А) продажба на недвижим имот – от кмета, чрез търг. Б) замяна – от кмета, чрез търг, след решение на общинския съвет. След това се сключва договор за замяна или продажба, който се вписва при съдията по вписванията. В) право на строеж – със заповед на кмета, съгласно градоустройствения план. - възмездно – чрез търг. - безвъзмездно – с решение на общинския съвет само на ЮЛ на бюджетна издръжка. Г) право на ползване – възмездно, от кмета по ред, определен от общинския съвет. Най-много за 10г. Безвъзмездно – по решение на общинския съвет. Настаняване под наем в общински жилища се извършва със заповед на кмета. Д) разпореждането с движими вещи – от кмета, по ред, установен с наредба, приета от общинския съвет. Концесия върху общинска собственост. - само публична общинска собственост. Според ЗОС, концесията е даване на разрешение за извършване на дейности, свързани с тези обекти, които по начало се извършват от общините – водоснабдяване, търговска дейност и др. Концесията не е вещно право. Решение – от общинския съвет с мнозинство повече от ½, обнародва се в ДВ и един местен вестник. С решението се определя предметът, срокът (не повече от 35г.), начина за определяне на концесионера – търг, конкурс.
ТЕМА № 10 Право на собственост на кооперациите и юридическите лица
ТЕМА № 11 Право на собственост на ФЛ
Носители на право на частна собственост могат да бъдат само субекти, които не притежават властнически правомощия. Такива са субектите на частното право – ФЛ и ЮЛ.
Частната собственост няма неограничен предметен състав – не може да са частна собственост вещи, определени от К като изключителна държавна собственост. Също със закон може да се забрани притежаването на вещи и имоти от ЮЛ или ФЛ, за които е установен държавен монопол (чл.28, ал.2, ЗС). Правото на частна собственост се свежда до правомощията на собственика да владее, да ползва и да се разпорежда със своята вещ. Тези правомощия могат да се осъществяват лично или чрез оправомощено лице.
Субекти – които не притежават и не упражняват властнически правомощия.
Всяко ФЛ, български гражданин може да бъде носител на право на частна собственост. Но чуждестранни ФЛ не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната. Дори да придобият такава по наследство, в 3 год. срок те трябва да се прехвърлят. Чужденците могат да придобиват право на собственост върху други недвижими имоти – сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти.
Чужда държава или междуправителствена организация може да бъде субект на право на частна собственост у нас – напр. собствеността на дипломатическите и консулски представителства у нас.
ТЕМА № 12 Съсобственост
За съсобственост говорим тогава, когато една вещ се притежава от две или повече лица. У нас общия режим на съсобствеността е уреден чл.30-36 от ЗС. С особени правила се урежда съпружеската имуществена общност, ЗУТ съдържа правила относно съсобственост върху парцели, Законът за наследството урежда дяловете на наследниците. При съсобствеността едно единно субективно право на собственост принадлежи на две или повече лица. Никой не може да индивидуализира частта от своето право върху вещта – собствеността е обща. Всеки съсобственик има в съответен обем, в съответна част и право на владение, и на ползване, и на разпореждане. Частта на всеки се изразява математически. При съсобствеността всеки от съсобствениците има свой дял от общото право на собственост. Делът определя обема на правомощията, също и участието в използването и управлението на общата вещ.
Видове собственост
І. Според това дали дяловете са определени.
А) дялова – частите на всеки съсобственик са определени при възникването й – по съгласие, завещания, от съда. За улесняване на доказването – чл.30, ал.2, ЗС
Б) бездялова – никой от съсобствениците няма конкретно определен дял – напр. съпружеската имуществена общност дялове няма, те се появяват едва при прекратяването й.
ІІ. Според това дали може да е прекратена чрез делба: - делима и неделима.
ІІІ. С оглед начина на възникване: А) доброволна – по волята на съсобствениците
Б) принудителна – при наследяване например, общи части на сграда
В) случайна – възниква от ЮФ и от вида на юридическите събития – наследяване.
Съпритежание
Съпритежанието се различава от съсобствеността – за съпритежание говорим, когато напр. върху един имот едно лице притежава право на собственост, друго – право на строеж, а трето – сервитут върху този имот (да кажем за преминаване). В този случай имаме едно пълно (ПС е основно) и ограничаващи го ВП, т.е. съпритежание имаме когато върху една и съща вещ два или повече субекта имат различни субективни права.
Възникване.
А) чрез правна сделка – продажба, замяна и др.
Б) чрез смесен фактически състав – напр. по силата на подробен устройствен план за упълномеряване на парцели – чл.16, ЗУТ.
В) чрез придобивна давност – владението да е упражнявано от две или повече лица с намерение да станат съсобственици.
Г) по силата на съдебен акт – при конфискация на част от определена вещ. Възниква съсобственост с държавата-
Д) при договор за дружество – чл.357, ЗЗД
Права и задължения на съсобствениците.
І. Правомощия.
А) право на владение – чл.31,ЗС – фактическа власт
Б) право на ползване – чл.31,ЗС – Плодовете от общата вещ са общи. Съсобственика става собственик на доходите и плодовете в обем, съответен на неговия дял от общата вещ.
В) право на разпореждане – всеки съсобственик може свободно да се разпорежда със своя дял – продава, заменя, ипотекира. Само ако се касае за продажба на дял от съсобствен недвижим имот – чл.33,ЗС, първо делът трябва да се предложи на другите съсобственици.
ІІ. Задължения. Чл.30, ал.3, ЗС – всеки съсобственик да участва и „в тежестите на общата вещ, съразмерно частта си”.
Тежести – разноски:
А) необходими разноски – без които вещта би погинала или се увредила съществено. Всеки съсобственик е длъжен да участва в разноските съобразно дела си. Ако тези разноски са направени от един от съсобствениците – останалите са длъжни да му платят част, съответна на техния дял (отношенията се уреждат по правилата на чл.61, ал.1, ЗЗД)
Б) полезни разноски – водят до увеличаване стойността на вещта. Съсобствениците не са задължени да участват в тях, а се търси съгласието на всички. Ако все пак подобренията са извършени без съгласието на някой от съсобствениците – отношенията се уреждат по правилата за обещетение, установени за владението или по правилата за неоснователно обогатяване.
Съсобственост между публична и частна собственост.
Проблема възниква с приемането на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти – чрез идеални части от обекти – публична собственост, които са изградени върху земите им или върху терените, към които тези земи са присъединени. Такава съсобственост обаче не може да има. Публичната собственост могат да притежават само субекти с властнически правомощия, тя не може да се отчуждава........ За частната собственост тези белези не са присъщи. Ето защо върху един и същ обект не може да съществува едновременно частна и публична собственост.
ТЕМА № 13 Управление и използване на съсобствената вещ. Особен режим. Прекратяване на съсобствеността.
Управление на общата вещ.
»Съгласно чл. 31, ал.1, ЗС – предзначението на веща е това, което тя е имала преди възникване на съсобствеността (къща за живеене, а не търг. заведение) или Всяка вещ си има предназначение, което може да се изменя със съгласието на всички съсобственици, а използването на вещта – да не пречи на другите да разполагат с нея.
»Ако собственик се ползва сам от общата вещ – не дължи обещетение щом останалите не са изявили желание да я ползват (чл.31. ал.2, ЗС)
»Ако съсобственик ползва общата вещ в размер по-голям от правото на собственост, което дела му отрежда, не може да придобива по давност правото да ползва по-голяма част от тази, която предвижда съсобствеността;
»Ако един е отдал под наем – наема от използваната обща вещ – разпределя се пропорционално между съсобствениците – давността на вземанията от ползването на съсобствени вещи се погасява в 5-годишен срок;
»Ако управлението на съсобствената вещ изисква сключване на юридически актове (даване под наем, наемане на работници) – се упълномощава едно лице да представлява съсобствениците. Но ако един от съсобствениците предприеме управително действие (т.е. за запазване и поддържане на имота, събиране на плодове, плащане на задължения във връзка с имота) с намерение да запази интереса на всички, ако работата е предприета полезно и не е можело да се вземе мнението на останалите без да се пропусне/намали ползата – съсобствениците да заплатят разноските, които е извършил. Отношенията с третото лице сключило сделката – уреждат се по правилата за водене на чужда работа (чл. 60-61, ЗЗД) – стр. 98/Венедиков
»Мнозинството взема решения, които са задължителни за малцинството (чл.32, ал.1, ЗС) – управителни и по ползването на веща. Сделка, сключена от мнозинството от името на всички е валидна за всички. Но сделка, сключена от мнозинството, но от името на 1 съсобственик – произвежда действие само за него.
»Чл.32, ЗС – общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Управлението включва действия по поддържане на вещта в добро състояние, за да може тя да се използва според предназначението й. Когато има съгласие, проблеми не възникват. Но често интересите на съсобствениците влизат в стълкновение. В тези случаи законът овластява мнозинството на съсобствениците да вземе решение, но то не е задължено да управлява общата вещ.
Решенията се вземат с мнозинство на съсобствениците, което се определя по дялове, следователно решение може да вземе дори един съсобственик, ако притежава повече от половината дялове.
Ако не може да се образува мнозинство или ако решението е вредно за общата вещ, всеки от съсобствениците може да отнесе до съда спора за ползването и управлението на общата вещ. Решението на съда ще замести непостигнатото съгласие или решението на мнозинството. Ако е нужно, съдът назначава управител на общата вещ. Това решение няма вещноправни последици и при изменение на обстоятелствата съдът може да постанови ново решение. Мнозинството не може да ограничава правото на друг съсобственик, и ако това стане, той може да предяви иск за нарушено право на собственост по чл.109, ЗС. Съдът при иск по чл.32, ал.2, ЗС не може да излезе извън компетентността на мнозинството.
Прекратяване на съсобствеността.
А) чрез делба – чл.34, ЗС – всеки съсобственик по всяко време да може да иска делба, независимо от неговия дял. Може ад се иска делба на движима, недвижима, делима, неделима вещ. ~ доброволна делба – по съгласие на всички. Това е договор. Ако обекта е движима вещ със стойност над 50 лв., или недвижима – в писмена форма с нотариална заверка. ~ съдебна делба – по волята на един съсобственик, съсобствеността се прекратява и следва съдебно производство – чл.278 и сл. от ГПК. То може да приключи като спогодба, като потвърден от съда договор между страните. Съдебната спогодба не се обжалва. Когато производството е спорно – първата фаза приключва с решение за допускане на делбата. Втората фаза е нейното осъществяване – разделителен протокол или жребий. След влизане на протокола в сила, или след жребия съсобствеността е прекратена. Б) отказ на дял при съсобственост – при отказ от съсобственост, делът на отказалия се уголемява дяловете на останалите. В) чрез прехвърляне на дела на друг съсобственик Г) с погиване на вещта.
ТЕМА № 14 Изкупуване на дял от съсобствен недвижим имот.
Право на изкупуване(ПИ) – субективно потестативно (преобразуващо) право; при посочените от закона предпоставки едно лице има право да придобие собствеността на един недвижим имот, чийто собственик го е продал на трето лице, при това изкупувача поема задължениетъо да заплати цената и разноските при продажбата.
Правната уредба у нас се съдържа в чл.33, ЗС; чл.348 - 354 и чл.505 ГПК и чл.199, ЗУТ и др.
Изкупуване по чл.33 от ЗС
ЗС Чл. 33. (1) Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
(2) Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
(3) Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
Предпоставки:
А. Да е налице съсобственост върху недвижим имот и тази съсобственост да е дялова (бездялова е съпружеската общност)
Б. Частта на съсобственика на недвижимия имот да е продадена на трето лице, което не е съсобственик. Чл.33, ЗС визира само продажбата като елемент от фактическия състав на изкупуването. Затова, ако съсобственикът е отчуждил своята част чрез дарение или друг безвъзмезден акт, право на изкупуване за другите съсобственици не възниква. Продажбата трябва да е действителна, да не е нищожна. Само при това условие купувачът - третото лице е станал собственик.
В. Декларацията по чл.33, ал.1 от ЗС трябва да е неистинска, с невярно съдържание или ако е истинска, но условията на продажбата са уговорени във вреда на останалите съсобствениците. При наличието на тези предпоставки за другите съсобственици възниква правото да изкупят продадената част. Искът трябва да се предяви в 2 месечен срок (преклузивен е!) срещу купувача (има установена практика на ВКС, че срокът по ал.2 тече не от момента на продажбата, а от деня, в който съсобственика е узнал за нея).
Действие на изкупуването – с влизане в сила на решението по конститутивния иск, с който се уважава молбата на заинтересования съсобственик, той придобива собствеността върху частта, която изкупува. От този момент той дължи цената на третото лице – 1 месечен срок. Ако не плати решението, се смята за обезсилено по право.
Разпоредбите на чл.33 не се прилагат:
- предварителен договор с трето лице – тук нямаме вещноправно действие, а само облигационно.
- при етажна съсобственост.
- когато в съсобствен парцел съществуват отделни сгради, на различни собственици и всеки от тях желае да продаде сградата плюс съответните идеални части от мястото.
- при отчуждаване на общи части на сграда или отстъпване на ВП върху общи части на трети лица. Общото събрание на етажната собственост не може да вземе решение за отстъпване правото на надстрояване без съгласието на всички съсобственици на етажната собственост. Исковата молба подлежи на вписване.
Право на изкупуване по чл.199 от ЗУТ.
ЗУТ Чл. 199. (1) Държавата и общината имат право на предимство пред трети лица, които не са съсобственици, да изкупят недвижим имот по пазарни цени в случаите, когато по подробен устройствен план същият е предвиден за изграждане на обект - публична държавна или публична общинска собственост.
(2) Собственикът може да продаде имот по ал. 1 или части от него на трето лице само след като го предложи за изкупуване на държавата или на общината в зависимост от предвижданията на подробния устройствен план и представи на нотариус писмен отказ. В отказа се посочват условията, при които е било предложено изкупуването. В случая се прилагат условията и редът, предвидени в чл. 33 от Закона за собствеността .
Според този член държавата и общината имат право на предимство пред трети лица, които не са съсобственици да изкупят недвижимия имот по пазарни цени в случаите, когато по подробен устройствен план същият е предвиден за изграждане на обект – публична, общинска или държавна собственост. В този случай съсобственика може да продаде на трето лице своята част само, ако представи пред нотариус писмен отказ от общината или държавата по реда на чл.33, ЗС. Следователно правото на държавата и общината да изкупят този дял възниква само, ако той е продаден на трето лице, без да е предложен на тях и са налице предпоставките по чл.33, ЗС.
Право на изкупуване по чл. 349, ГПК
ГПК Чл. 348. Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.
Възлагане на неподеляемо жилище
Чл. 349. (1) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
(2) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
(3) За вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат законна ипотека.
(4) Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 . Имотът се оценява по действителната му стойност.
(5) Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
(6) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.
Това изкупуване се развива винаги в рамките на делбеното производство. Има две фази:
- определя се между кои лица и за кои имоти се допуска делба.
- съставя се делбен протокол.
Искането за изкупуване да се представи най-късно в 1-вото производство, в противен случай имотът се изнася на публична продан.
Има едно предимство – ако преживелия съпруг няма друг имот, този се възлага на него /ако жилището е съпружеска общност/ - това се използва в случаи когато наследодателя има деца от предишен брак.
ТЕМА№15 Етажна собственост. Понятие и правен режим. Възникване и прекратяване.
Чл.37 - 49 от ЗС. От тези разпоредби следва:
А) обект на етажна собственост може да е само сграда
Б) сградата трябва да се състои от етажи и др. самостоятелни обекти
В) те трябва да са технически свързани – основи, покрив, колони и вътрешни носещи стени
Г) в правно отношение отделните самостоятелни обекти принадлежат на отделни собственици
Д) общите части в сградата са в съсобственост на отделните етажни собственици.
Е) етажните собственици влизат в правоотношение помежду си и с трети лица във връзка с управлението и ползването на общите части. За целта се формират органи на управление – Общо събрание, което избира управител или управителен съвет. Но ЕС не е ЮЛ, тя е неперсонифицирана общност (т.е. няма персонален състав). ЕС не е ЮЛ, защото: липсва закон, който да я прави ЮЛ; носител на ПС не е ЕС, а всеки отделен собственик; при прекратяване не се извършва ликвидация; няма устав, общите части не са нейно имущество, а на отделелните собственици.
Етажната собственост е особено съчетание на изключителна собственост върху обособени обекти в една сграда и съсобственост върху общите части. През 1933г. се приема Закон за етажната собственост – за първи път се въвежда понятието етажна собственост. Малко по-късно той се заменя с Наредба – Закон за етажната собственост. По-късно се приема ЗС, който урежда режима на етажната собственост. Наред с това етажната собственост се регулира и от наредби, приети от общинските съвети и вътрешни правилници на етажната собственост.
Възникване.
А) чрез делба – ако такава сграда принадлежи на две или повече лица, е налице обикновена съсобственост. Тя може да е прекратена чрез делба, като си поделят общата сграда по етажи или части от етажи – чл.39, ЗС.
Б) чрез строителство, осъществено от ЖСК – целта на ЖСК е участниците да построят сграда и да придобият отделни части от нея за самостоятелно ползване. След като се построи, сградата става собственост на ЖСК. Едва след снабдяване на член-кооператора с нотариален акт, той става собственик на обособения обект.
В) чрез договор за групов строеж – в съсобствен парцел две или повече лица да построят сграда, като определят жилищата и другите обекти, които ще получат. След построяване на сградата възниква делба, чрез разпределяне на жилищата и другите обекти, съобразно договора. И тук етажна собственост възниква след снабдяване на участниците с нотариален акт.
Г) чрез правна сделка – чл.77, ЗС
Прекратяване
А) при погиване на сградата
Б) чрез преустройство на сградата – например няколко магазина се преустроят като се махнат разделителните стени, следователно възниква съсобственост
В) чрез сливане – ако всички обособени обекти станат собственост на едно лице, напр. да ги изкупи.
Г) чрез отделяне – разделяне чл.9-А от ПУРНЕС.
ТЕМА № 16 Управление на етажната собственост.
Социалната общност в етажната собственост се организира и управлява от общо събрание и управителен съвет или управителен съвет – чл.42, ЗС.
Общо събрание. Може да функционира само при наличието на най-малко три индивидуално притежавани обекта. Ако са два, въпросите няма да могат да се решат при липса на съгласие и тогава се отнасят до съда. Има два вида общо събрание:
А) общо събрание на собствениците – решава въпроси за възстановяване и поддържане на общите части; взема решения за полезни разноски; за изменение външния вид на отделните обекти; приема бюджета за поддържане на общите части; избира управители или управителен съвет; разглежда жалби срещу управителя; решава въпроси за построяване на паркинги и гаражи.
Б) общо събрание на собствениците и обитателите / наематели – когато с решение на ОС ще се засегнат техни имуществени интереси или ще се решават въпроси, свързани с ползването, чистотата и поддържането на местата за общо ползване и със спазването на вътрешния ред и доброто съжителство. То приема правилник за вътрешния ред, избира управител или управителен съвет за 2год. (той е изпълнителен орган само за решенията на това общо събрание). Разглежда още сметките на управителния орган; разноските за вода, осветление и т.н. - обхваща само действията по обикновено управление.
Ред на работата на ОС.
А) свикване – двата вида ОС се свикват от избрания от тях управител, също е длъжен да го свика и по искане на 1/5 от собствениците и наемателите. Лична писмена – дата, час, място, дневен ред. Връчва се най-малко 3 дни по-рано, в неотложни случаи 24 часа. На отсъстващите поканата се счита за връчена като се залепи на външната врата.
Б) кворум. ОС на собствениците – може да взима решения, ако присъстват 3/4. ОС на собствениците и наемателите – повече от 1/2 от лицата, имащи право да участват.
В) решения. Откриването на ОС става от органа, който го е свикал. Решенията се взимат с гласуване. Всеки етажен собственик има едни глас. Съсобственици или съпрузи – един общ глас. Решенията се взимат с обикновено мнозинство. Някои решения и с квалифицирано- ОС на собственици и наематели – наемателите на един обект имат 1 общ глас. Решенията се взимат с обикновено мнозинство. Решенията на ОС имат характер на сделка и ако то страда от пороци, ще се приложат правилата за недействителност на сделките. Всеки може да се позове на нищожността. Унищожаемите решения подлежат на отмяна, например онези, които променят съществуващото състояние. Право да искат отмяна имат: - всеки, участвал в заседанието и чието несъгласие е отбелязано в протокола; - всеки, който не е участвал, но е имал това право; - всеки, който основава искането си на неправилности по свикването на ОС. Молбата се подава в 7 дневен срок до районния съд. Съдът може да отмени решението.
Съгласно ПУРНЕС и чл.45, ЗС ОС може да вземе решение за изваждане на собственик или наемател от сградата – ако използва помещението по начин, с който излага сградата на опасност; ако системно нарушава правилника или решенията на ОС за вътрешния ред – това може да стане ако преди това собственика е бил предупреден писмено от Управителя. Ред: - районен съдия издава заповед за изпълнение въз основа на писмено изложение на управителя, придружено от препис от протокола на ОС и отправената до собственика покана (по реда на чл.410, ал.2, ГПК), като засегнатия има право да обжалва.
Управител (управителен съвет). - изпълнителни органи. ОС решава дали да са еднолични или колективни. УС се състои от председател и членове. - постоянно действащ орган – 2 год. - никой собственик не може да откаже да изпълнява тази длъжност, освен ако това му е невъзможно - представлява собствениците пред трети лица - може да налага глоби за нарушаване на вътрешния ред - действията на управителя подлежат на обжалване пред ОС. Жалбите не спират изпълнението.
ТЕМА № 17 Право на строеж. Понятие, предмет, съдържание. Учредяване и упражняване. Прекратяване.
Правото на строеж е ограничено вещно право, което най-общо се състои в правомощието на едно лице да построи и да стане собственик на сграда, построена върху чужда земя. Правото на строеж елиминира разпоредбата по чл.92 ЗС, според която собственикът на земята е собственик на постройките и засъжденията върху нея. То има изключително широко практическо приложение и е познато на много правни системи. У нас материята се урежда в чл.63 – 67 ЗС и отделни разпоредби на ЗУТ.
Предмет Право на строеж се учредява винаги и само върху чужд недвижим имот, който може да бъде публична или частна собственост. Предмет може да бъде правото да се построи жилищна, вилна, стопанска постройка, гараж, ателие и др.
Съдържание Това са правомощия, които дават на своя носител:
А) право да построи (държи) сграда в чужд имот – право да се извърши строителство. Има 5 годишна давност – т.е. ако не се реализира в този срок се погасява – чл.67, ЗС. Има се предвид хипотезата, при която не съществува постройка. Практиката не решава еднакво въпроса относно неупражняването. Според един ако е започнала определена строителна дейност правото на строеж не се погасява дори и да са изтекли 5 г. от неговото учредяване, а строежът да не е завършен. В други решения настоящият 5 г. срок се приема като задължителен за извършване на строеж в груб вид. Като цяло практиката се стреми да държи сметка за обстоятелствата във всеки конкретен случай.
Б) Чл.66 – „Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл. 33”. Собственика на земята няма никакви права над постройката. Суперфициара може да я владее, да я ползва, да се разпорежда, дори да я продаде на 3-ти лица, но при условията на чл.33.
В) Право да ползва чуждата земя – доколкото това е необходимо за използването на постройката – да си направи пътека за преминаване, да складира материали за строежа, да прокарва инсталации, водопровод.
Учредяване Чрез сделка (продажба, замяна, дарение); чрез делба; по давност; чрез наследяване; особени случаи – ВС (в пост.72/1972г.) приема, че построената сграда е семейна имуществена общност върху земята на единия съпруг.
Погасяване
- при сливане в едно лице на собствеността върху земята и постройката
- когато суперфициара прехвърли правото на строеж чрез сделка
- с изтичане на уговорения срок съгласно чл.65
- ако не бъде упражнено правото в 5 годишен срок, съгласно чл.67
Правото на собственост по смисъла на чл.63 предпоставя следните възможности:
1.собственикът на земята може да отстъпи право на едно лице да построи сграда в неговата земя и да стане собственик на сградата
2.собственикът на земята и сградата може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуваща постройка
3.собственици на сграда и земя могат да си поделят отделни дялове от сградата и земята чрез доброволна делба. Чрез съдебна делба това е невъзможно
Правомощията на строителя основно е да построи сградата и да стане собственик веднага след изграждането и. Ако се прехвърли готова сграда, правото на собственост върху нея се придобива непосредствено от сделката. Строителят има право да се ползва от терена но само до толкова доколкото това е необходимо. Според закона границите на това използване са в 2 насоки:
1.то не може да надхвърля необходимостта от рационално използване на постройката-чл.64, ЗС
2.то се свързва със самото предназначение на постройката
Правото на строеж веднъж уредено не се погасява, ако постройката или част от нея погинат.Това е уредено в чл.66(2) ЗС. Тази разпоредба дава основание на някои автори да видят прекомерно абсолютизиране на правото на строеж и практически елиминиране на правото на собственост от правото на строеж. За собственикът остава т.нар. „гола собственост”. Правомощията на строителя практически не се ограничават със срок освен ако в учредителния акт не е уговорено друго. Носителят на право на строеж може да прехвърли своите права при условие, че най-напред ги предложи на собственика.
Задължения: Строителят е носител на едно ограничено право спрямо правото на собственост. Ето защо той е длъжен при реализиране на постройката и при използване да се съобразява с правото на собственост върху терена. Строителят може да реализира постройката само в обема на отстъпеното му право на строеж. Той е длъжен да се съобразява и със строителните права и норми за да бъде строежа законен. Ако правото на строеж е уговорено със срок то след изтичането му правото на собственост върху сградата минава безвъзмездно върху собственика на земята. Поначало това се практикува при т.нар временни постройки или строители дейности извършени от концесионер.
Обект на правото на строеж са сгради построявани над повърхонста на земята. Изменението на ЗС от 1966 г. допуска предмет на право на строеж да бъдат строежи под повърхността на земята. Правото на строеж като ограничено вещно право върху недвижим имот се учредява в нотариална форма. Изключение от това съществува в чл. 183(1) ЗУТ, както и по отношение на правото на строеж върху държавна и общинска земя. Правото на строеж може да се погаси по давност, това става ако не се упражни в продължение на 5 г. Защита: -чрез вещни петиторни искове, могат да се предявяват и срещу собственика на имота ако той със своите действия пречи на строителя да реализира правата си. Трябва да се внимава защитата да не надхвърли притежаваното вещно право. Най-често до спорове се стига при използването на терена за изграждане на постройката и за нейното ползване. С такива искове могат да си служат и съпритежателите на правото на строеж, когато то е учредено на 2 или повече лица.
ТЕМА № 18 Право на надстрояване. Понятие, предмет, съдържание. Учредяване и упражняване. Вещно-правни и облигационно-правни последици, възникващи при учредяване и упражняване.
Уредено е в чл.66, ал.4 от ЗС – разновидност на правото на строеж.
Характерни белези:
- предполага налична, построена сграда.
- вид строителна дейност, чрез която се извършва застрояване във височина на съществуваща сграда, респективно определено помещение.
- носителят на това право става собственик на надстроения обект.
- носителят на това право придобива право на собственост или право на строеж в съответни идеални части от терена или заварената сграда.
- носителят придобива идеални части от общите части на сградата. Правото на надстрояване или пристрояване е право на едно лице да настрои или пристрои заварена сграда, собственост на друго лице, с етаж или свързана с нея неделима постройка, заедно със зимничните и таванските помещения, като стане изключителен собственик на така надстроените или пристроените функционални обекти и съсобственик на съответен дял в общите части на сградата и носител на съответната част от правото на строеж.
Субект на това право може да е ФЛ или ЮЛ.
Предмет – изграждане на обособен обект в съществуваща постройка.
Учредяване
– от собственика на земята. При надстрояване на сграда – етажна собственост – учредяването се извършва с договор, във форма на нотариален акт, сключен със собственика на поземления имот и декларация – съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост (чл.183, ЗУТ). Когато държавата или общината е собственик на имот в сградата – те дават съгласие в обикновена писмена форма. Ако имотът е изцяло общинска собственост, не е нужна нотариална форма, но договора се вписва.
- Това право може да се придобие и по давност.
- Също и по силата на съдебно решение с конститутивен иск.
Прекратяване.
- след изтичане на уговорения срок.
- по давност – след 5 год.
- при отказ.
Не се прекратява, ако част от постройката погине. След завършване на обекта, носителят на правото на надстрояване става собственик. ПНП върху сгради, построени върху държавна или общинска земя се учредяват възмездно, затова носителят трябва да заплати част от цената на правото на строеж, цената на идеалните части от общите части, както и цената на придобитите реални части от избени и тавански помещения. Всички разходи за надстрояването са за сметка на носителя. Ако се изградят допълнителни обекти за общо ползване, тогава и останалите участват в цената.
ТЕМА № 19 Право на ползване. Понятие, видове, предмет, съдържание. Учредяване, упражняване и прекратяване.
Ограничено вещно право да се използва чужда вещ, съобразно нейното предназначение и да се получават добивите от нея без тя да се промени съществено. ПП се учредява възмездно или безвъзмездно, то е ненаследимо право, не може да се отчуждава. Правото на ползване има за обект главно недвижими вещи, но може и да е върху потребими – храна, напитки.
Съдържание
Правото на ползване включва в своето съдържание две основни правомощия – да се владее чуждата вещ и да се ползва, включително и да се получават добивите от нея. Правомощието да владее не е владение по смисъла на чл.68, ЗС – ползвателят тук упражнява фактическа власт, защото има това право. Липсва намерението да я държи като своя. Правомощието да ползва – да получава добивите от вещта. Използването е извличането на полезните свойства на вещта. ЗС не сочи начините на ползване, а определя само границите, в които да се осъществява. Чл.56, ЗС – вещта да се използва според предназначението й. Например автомобил за превоз. Предназначението може да е определено и с нормативен акт, и с договор – участък земя да се използва само за зеленчукова градина. Правото на ползване включва в своето съдържание и други правни действия. Така например ползвателят може да отдава под наем чуждата вещ (чл.60, ЗС) в заем за послужване, влог и др. Това са сделки на управление и те са допустими при правото на ползване. Сделки на разпореждане са недопустими. С учредяване правото на ползване възникват вещни правоотношения между неговия носител и всички други лица, включително и със собственика. Същевременно обаче между собственика и ползвателя възникват правоотношения, които нямат вещен характер – това са взаимни задължения – напр. собственикът да предаде владението на ползвателя.
Видове
- пълно – чл.56 – „да използва вещта”, т.е. както я използва собственика, но според предназначението и.
- Ограничено – правна възможност на ползвателя да събира само плодовете (чл 56 – явява се специална норма спрямо чл.93)
- Право на обитаване – разновидност на ПП, чл.344, ал.2, ГПК. Правото на обитаване може да се учреди при наследяване, като съда определя ползувателя по молба на сънаследник. За останалите наследници съда определя начина на уравняване за ползването. Това състояние продължава до окончателното извършване на делбата.
Предмет
ПП е ВП – има за предмети вещи (недвижими и движими), но не може да се учредява върху потребими вещи (ако е така, то това е заем за потребление и по силата на чл.240, ЗЗД ползувателя е длъжен да върне вещи от същия вид, количество и качество).
Няма ПП и при ползване срещу вземане (чл.99, ЗЗД) – новия кредитор събира лихвите по прехвърленото вземане – това е облигационно право.
Задължения на ползвателя – чл. 57 и 58 от ЗС !!!
- да плаща разноските, свързани с вещта (поддържането и ползването й), също данъци, такси и др. Разноски, свързани с поддържането на вещта – това са необходимите разноски, тези без които вещта би погинала или би се повредила. Разноски, свързани с ползването – най-често са в категорията на подобренията – наторяване на почвата, ограждане и други свързани с нормалното използване на имота. В тежест на ползвателя са и разноските съставляващи плащане на данъци и такси.
- задължение на ползвателя е да застрахова вещта и да плаща премиите по застраховката. Няма задължение да ги плаща, ако вече е била застрахована.
- да съобщава на собственика за всяко посегателство срещу собствеността.
- да върне вещта след прекратяване правото на собственост. Вещта трябва да се върне в състоянието, което е приета, като се отчете овехтяването и изхабяването й.
Задължения на собственика.
- да предаде владението, фактическата власт
- да съдейства при съставяне опис на имота
- да не пречи на ползвателя при упражняване правото на ползване
- да защитава имота от посегателства.
Учредяване – чл.55, ЗС.
А) с договор за учредяване право на ползване или като клауза в друг договор – напр. дарение със запазване право на ползване. За недвижим имот – нотариална форма, при ФЛ, ако е общинска или държавна собственост с писмен договор. Може и с АА – право на ползване върху земи от държавния или общински поземлен фонд – с акт на министъра на земеделието и горите. Може и чрез конститутивни съдебни решения (напр. след прекратяване на брака, съдът предостави семейно жилище на единия съпруг; както и решение по чл.344, ГПК).
Б) по давност – когато едно лице през определен от закона срок фактически упражнява съдържанието на ограниченото вещно право на ползване – чл.79 и чл.85 от ЗС.
В) със заповед на областния управител, респективно общинския съвет – за недвижим имот, частна държавна собственост. За срок до 10 год. Възмездно или безвъзмездно. Сключва се договор за учредяване право на ползване между ползвателя и областния управител, съответно клиента. Договорът се вписва.
Г) При учредяване на търговско дружество, кооперации, други ЮЛ – ПП само върху недвижими вещи
Прекратяване.
А) с изтичане на уговорения срок – чл.59, ал.1
Б) със смъртта на ползвателя, респективно прекратяване на ЮЛ – чл.59, ал.1 и ал.2
В) с погиване на вещта
Г) ако не се упражнява в продължение на 5 год. – това право е в интерес на ползвателя, да получава добивите от чуждата вещ. Затова, ако не го упражнява, законът предполага, че той няма интерес.
Д) предсрочно – чл.61, ЗС – собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателя си служи с вещта по начин, който я застрашава. Ищец по иска е собственикът, а ответник ползвателя. Районния съд по местонахождение. Искът е конститутивен – прекратява правото на ползване.
Е) ако имота се отчужди за държавни или общински нужди
Ж) при отказ по чл.100, ЗС – в писмена форма с нотариална заверка, вписан в имотния регистър.
З) ПП не подлежи на делба – ако е учредено на 2 ползватели, при смърт на единия неговата част се прекратява и се връща у собственика.
И) сливане – при смърт на собственика, ако ползвателя е наследник, следователно ПП се прекратява, защото то се учредява само върху чужд имот.
ТЕМА № 20 Защита правото на собственост и другите вещни права. Видове административна, наказателна и гражданско-правна защита. Вещно-правна защита. Разграничаване между посесорна и петиторна защита. Ревандикационен иск.
Правото на собственост е едно от най-важните субективни права. По всички правни системи е защитено от държавата. Според чл.17, КРБ – частната собственост е неприкосновена, също защитата на собствеността е уредена – чл.2, ал.2, ЗС и др. С оглед реда за осъществяване, правната защита на вещни права може да се разграничи на:
А) Извънсъдебна - чл.86, ЗС – „не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост”. – тя служи за задоволяване на обществените интереси. - административна защита – само по отношение на държавна или общинска собственост – чл.80, ЗДС и чл.65, ЗОС!
Б) Съдебна
– наказателноправната защита. Съдебно установяване и налагане на санкции предвидени в НК за престъпления против собствеността. Глава 5 от НК определя фактическите състави и наказанията за кражба, грабеж, присвояване на чужда вещ и др.
- административно-правна защита – чл. 215, ЗУТ „Индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, с изключение на тези по чл. 216, ал. 1, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот.”
- гражданско-правна защита – може да бъде вещно-правна, облигационно-правна (чл.45, ЗЗД – всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму), наследствена, семейно-правна (съпругпродал жилището, което е СИО – съпругата предевява иск). Вещноправната защита обхваща специално уредени от норми на ВП искове – ревандикационен, негаторен, иск за определяне на граници, установителен иск. Тяхната защита има вещноправен характер и не бива да се смесва с посесорната защита – исковете по чл.75, 76 от ЗС, които защитават владението.
Разграничение между посесорна и петиторна защита.
Посесорните искове – чл.75 и 76, ЗС – защитава се Владението и Държането като фактически състояния. Такива искове могат да предявят само владелци, но не и собственици. При тези искове съдът не се интересува от правното основание на владението. Той установява само факта на владението и нарушението. С владелческите искове се установяват фактически отношения.
Петиторни искове – ревандикационен иск (чл.108, ЗС), негаторен иск (чл.109, ЗС), иск за установяване на граници (чл.109, ал.2, ЗС), установителни искове (чл.210 – 215, ГПК). При тях носителят на едно ВП иска да се прекрати нарушението на неговото право. Става дума за защита на ВП, а не на фактическо отношение. Съдебно установяване и признаване на ВП у ищеца и осъждане на ответника да преустанови нарушението. Тук ищецът трябва да докаже своето право, за да получи защита. Посесорните искове се погасяват с кратка, 6 месечна давност, а петиторните не се изсрочват по давност.
Ревандикационен иск – чл.108,ЗС –иск, който дава възможност за защита на собственика да възстанови владението си, когато то му е отнето.
Обект на иска – вещни права върху всякакви вещи – надвижими, движими, стига да са обособени. Практиката допуска ревандикация и на родово определените вещи. Не може обаче да се предяви такъв иск за пари и ценни книжа. Ревандикационният иск е уреден като вещен, собственически иск. И ограничени ВП, съдържащи правото на владеене могат да се защитават с този иск – ползвателя при ограниченото ВП на ползване, сервитутни права и др. Също може да се защитава и държавна и общинска собственост. Целта на иска е да възстанови на собственика отнетото владение, затова необходимо е отнетата вещ да съществува, за да може да бъде върната. Вещта трябва да се предаде на собственика в съсоянието, в което се е намирала преди предевяването на иска, затова ако тя е погинала или повредена, собственика с облигационен иск може да търси нейната равностойност или обещетение за вредите – чл.45, ЗЗД.
А) Страни
~ ищец – собственикът, респективно носителят на ограниченото ВП. Също съсобственик, ако друг съсобственик му отнеме владението. Спорен е въпроса за защита на съсобствеността от трето лице. Дали един съсобственик може да предяви иск за защита на своя дял или за цялата вещ.
~ ответник – лицето, което упражнява фактическа власт върху чужда вещ, без да има това право. Ответник може да е и лицето, което „държи” чужда вещ без основание. Ако по време на процеса ответникът продаде вещта на трето лице, това не се отразява на основателността на иска, но принудителното изпълнение ще се насочи и срещу това лице, ако съдията установи, че то е придобило владението след завеждане на делото. Искът по чл.108, ЗС е подсъден на районния съд по местонахождение. В исковата молба да се посочат – обстоятелствата относно правото на собственост и неоснователното владение на вещта от ответника, както и петитумът (искането). Тежестта на доказване е върху ищеца. Той трябва да докаже 2 неща: 1. Че е собственик – нотариален акт, при наследство – писмени доказателства за собственост на неговия наследодател, удостоверение за наследници; за давност – да установи факта на владение и давностния период и др. 2. Че ответникът владее или държи чуждата вещ. Факта да е налице в момента на предявяване на иска. Най-често се доказва със свидетелски показания. Не е нужно ищецът да доказва, че ответника владее без основание. Ответника трябва да доказва основанието си. Ответника може да твърди, че има вещни права върху същата вещ, които му дават право да я владее – учредено право на ползване, залог. В този случай – макар да се установи, че е собственик, ищецът няма да получи защита. Петитумът – искане да се осъди ответника да предаде владението, да се върне вещта в патримониума на собственика. Чл.72-74, ЗС. Общо правило е, че съдебното решение има действие само между страните по иска. Ако съдия-изпълнителя не намери движимата вещ у длъжника, ще събере нейната равностойност. Ако е недвижима и не е във владение вече на ответника, решението има сила и спрямо лицето, което го владее.
ТЕМА № 21 Негаторен иск. Иск за определяне на граници.
Негаторен иск – чл.109, ЗС – собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е сходен на ревандикационния. Той също е вещен, собственически, има осъдителен характер и не се погасява по давност. Ищецът да докаже правото си на собственост и, че неговото право е нарушено. Разликата е, че негаторния иск дава защита срещу посегателства, които без да отнемат владението пречат на собственика да упражнява правомощията си. С този иск могат да се защитават и ограничени ВП.
Страни – собственика (ищец) и нарушителя (ответник). Иска може да е насочен и срещу съсобственик. Нарушението може да се изразява в различни неоснователни действия – действия, засягащи съседния имот (застроява се повече от учреденото право на строеж и др.), трето лице преминава през имота на съседа, премахване на огради и т.н. Към момента на завеждане на иска действията трябва да продължават.
Предмет на иска е прекратяването на неоснователните действия. Негаторният иск е отрицателен установителен иск, когато петитумът е насочен към съдебно установяване, че претендираното от ответника право не съществува. Съдебното решение има само установително действие – че ищецът е собственик и, че ответника няма претендираните права. Осъдителен негаторен иск – когато нарушението се изразява в действия, които засягат правото на собственост на ищец съдът ще осъди ответника да прекрати нарушението. Също и когато от поведението на ответника са останали трайни последици – напр. прокаран е водопровод. Ищецът ще иска ответника да премахне тези последици. Тежестта на доказване – както при ревандикационния иск – върху ищеца. Негаторните искове могат да се предявяват самостоятелно, а също и да бъдат съединявани с иска по чл.108, ЗС. Иск за определяне на граници – чл.109-а, ЗС – собственик на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти. Законът урежда този иск отделно, което не значи, че го различава от иска по чл.108. този иск е допустим само при съседни недвижими имоти, когато границата е неясна, неизвестна или спорна за собствениците на тези имоти.
При този иск всяка от страните се явява едновременно ищец и ответник. Тежестта на доказване лежи и върху двете страни. Ищецът да докаже не само, че той е собственик, но и да установи, че ответникът е собственик на съседния имот. Необходимо е и заключение на вещо лице, за да се определи точното местонахождение на границите. Съставя се скица. В съответствие с доказателствата, съдът ще определи границите между имотите. Този иск няма осъдителен характер. Има установителен.
ТЕМА №22 Права на владелеца и държателя за разноските и подобренията, направени в чужд имот.
Законът урежда владението като факт не само за да му даде защита. Той урежда отношенията и между владелеца и собственика на веща. Това са преди всичко отношенията във връзка с разноските направени за чуждата вещ. Владелецът не е собственик, но той фактически упражнява правата на собственика. Той държи и ползва чуждата вещ като своя, събира плодовете, които тя му дава, но за да получи добиви от веща, владелеца прави разноски за нейното поддържане, за да може да получава плодовете от нея- храни животни и др.
Защо тогава владелеца прави разноски? Той прави всичко това, защото смята, че ще стане собственик чрез предобивната давност, защото вярва, че ЗС ще го направи собственик след 5 или 10 години на непрекъснато владение. Не винаги това става. Правото не позволява обаче неоснователно обогатяване. Всеки който е получил нещо без основание е длъжен да го върне – ЗЗД. От ЗС е видно, че право да иска разноските направени върху чуждия имот има не само владелеца. Неговата претенция е спрямо собственика. За да възникне правото на вземане е необходимо две условия – да са направени разноски /подобрения/ и те да съществуват. Ако веща е погинала след подобренията те не могат да се търсят от собственика.
2. Видове разноски, които владелеца може да иска от собственика :
Необходими – това са разноски без които веща съществено би се повредила или би погинала. Например да се поправи покрива или да се храни животно. Владелецът не е длъжен да прави тези разноски и ако не ги извърши не носи отговорност към собственика дори веща да погине;
Полезни разноски – чл. 74 от ЗС ги нарича подобрения.Това са онези разноски които без да са необходими за запазване на веща са довели до увеличаване на нейната стойност. Няма значение с каква цел са направени, достатъчно е те реално да са увеличили стойността на веща. Няма значение и това, че собственикът може да не ги иска, защото предпочита имота му да не бъде застроен, ограден и т.н.;
Разноски за добивите /плодовете/ - това са разноски извършени от владелеца без които не биха се получили добиви или както ги нарича чл. 73 от ЗС – плодове. Такива са разноски за торове, семена и др.
Вземания за необходимите разноски – право на вземания за тези разноски има както добросъвестния така и недобросъвестния владелец. Трябва да е съществувала обективна необходимост те да се извършат. Владелецът трябва да докаже тази необходимост. Дължат се разноските, които владелеца е направил до заплащането на тези разноски от собственика, само добросъвестния владелец има право да задържа веща.
Вземания на подобрения – както добросъвестния, така и недобросъвестния владелец има право на вземания за направените от него подобрения в чужд имот. Те обаче са различни:
Права на добросъвестния – може да иска за подобренията които е направил сумата с която се е увеличила стойността на веща в следствие на тези подобрения;
На недобросъвестния – може да иска за подобренията които е направил само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата с която се е увеличила стойността на имота в следствие на тези подобрения.
ЗС не урежда възможност собственикът да иска от владелеца да вдигне, премахне направените подобрения. ЗС дава право на задържане само на добросъвестния владелец, като той има това право само до заплащане на подобренията и на разноските. Вземането за разноски и подобрения може да се предяви от владелците с първоначален иск, с насрещен иск, чрез възражения по предявен иск за връщане на веща. Допустим е и възстановителен иск за съдебно установяване на вземането за разноски.
ТЕМА №23 Права и задължения на владелеца и държателя за добивите и плодовете, които са получили от чуждия имот.
Владелецът може да иска от собственика обезщетение за разноските за добивите / плодовете/. Това са разноски извършени от владелеца, без които не биха се получили добиви / плодове/. Те не са свързани нито със запазване на веща нито с увеличение на нейната стойност и затова не са нито необходими, нито полезни разноски. Това са разноски за торове, семена, разораване. Не попадат и така наречените излишни разноски, като водоскоци, скулптори и други. Те не подлежат на обезщетяване от собственика. Затова владелецът може да си ги прибере, ако това е възможно без да увреди вещта върху която са направени.
Добросъвестният владелец става собственик на плодовете от чуждата вещ до предявяване на иска за връщането й. Недобросъвестния владелец няма право да получава добивите от чуждата вещ. Той дължи връщането им на собственика включително и обезтенеия за тези които е могъл да получ, но като си преспадне направените за тези плодове разноски. Ако недобросъвестния владелец е направил разноски, но не с получени плодове, той няма от какво да приспадне тези разходи, не може да извърши прихващане, защото няма насрещно вземане, няма вземане на собственика за тези плодове. Следователно правото за вземане на разноските за плодовете може да се упражни само чрез компенсация.
ТЕМА № 24 Способи за придобиване и прекратяване на ВП
Придобивни способи. - ЮФ, с проявлението на които ПН предвиждат възникване или прекратяване на ВП, се означават като способи за възникване и прекратяване на ВП. Те са установени от закона.
Видове придобивни способи:
А) чл.77, ЗС – чрез правна сделка, по давност или по др. начини, определени от закона – за правото на собственост. Чл.85, ЗС сочи същите способи за придобиване на ВП.
Б) според наличието на правоприемство: - първично придобиване – не се изисква съществуването на това право у друго лице – напр. давност.- производно придобиване – преходно съществуване на ВП у друго лице, което то прехвърля на приобретателя. Налице е правоприемство – напр., за да стане купувачът собственик, е необходимо продавачът да е бил такъв.
В) според приложното поле. - общи – придобиват се ВП върху всякакъв вид вещи. - специални – придобиват се ВП само върху определен вид вещи.
Г) с оглед наличието на владение като предпоставка за придобиване на ВП може да има придобиване, основано на владението. Например придобивната давност. Може да има придобиване независещо от владението – напр. чрез правна сделка.
Способи за прекратяване на ВП – видове. Чл.99, ЗС – правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже. Правилата за придобиване ще намерят и приложение за загубване на ВП. Особени способи за прекратяване:
А) отказ от право на собственост
Б) конфискация
В) реституция – правен способ за възстановяване на предшестващо и принудително прекратено право на собственост върху определени от закона обекти в полза на държавата.
Придобивните способи се делят на 2 големи групи: първични и производни.
Характерно за първичните е липсата на праводаване. Първичните способи имат сравнително ограничено приложно поле. При този способ придобиването се извършва въз основа на упражнявано владение в определен срок. По давност се придобиват движими и недвижими вещи, както право на собственост така и ограничени права. Първичен способ е придобиването на плодовете от добросъвестен владелец и този по предварителен договор, съгласно чл.71 ЗС. Преработването и присъединяването също са първичен придобивен способ.
Придобиването по чл.78(1) ЗС на движима вещ.
Особен придобивен способ представлява конфискацията. Тя се счита за първичен тогава, когато не се държи сметка за това кой е собственик на вещта. В останалите случаи тя е производен способ. Като първичен способ конфискацията е регламентирана в чл.242(7), НК. Предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо кой е собственикът. Също чл.242(8) НК - превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е….
Производните способи са с по-широко практическо разпространение. При тях съществен елемент е прехвърляне на права. Той се основава на това, че прехвърлителя може да прехвърли толкова права, колкото притежава.
Сделките – теорията обособява 2 големи групи производни прехвърлителни способи:
1. транслативна сукцесия - при тази група праводателят прехвърля цялото право, което притежава. Пр. Лице продава собствен недвижим имот.
2. учредителна сукцесия - праводателят прехвърля само част от своите права, като по този начин се стига до учредяване на орган на ВП. Пр. Собственик на недвижим имот прехвърля само част от правомощията си при използването на имота, като по този начин учредява вещно право на ползване. Възможно е съчетание на двата способа. Прехвърля се недвижим имот и същевременно се учредява сервитут върху друг имот. Особеното при производните способи е тяхната форма. Първичните по принцип са неформални, докато при производните се въвежда определена форма: нотариална при недвижимите; писмена с нотариална заверка на подписите за някои вещни права, движими вещи или дялове от търговски дружества; обикновена писмена форма в останалите случаи.
ТЕМА № 26 Придобиване по чл.78, ЗС.
Чл.78, ЗС – който придобие по възмезден начин владението на движими вещи или ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността.
Приложно поле. В приложното поле влизат 2 вида вещи: - движими, авторските и патентните права са извън приложното поле, но не и материалните предмети, върху които те са обективирани – ръкописи, платна и др. - ценни книги на приносител – акции, облигации.
Фактически състав.
- да е установена фактическа власт върху движимата вещ. Прехвърлителят да не е собственик.
- владението да е придобито на правно основание, годно да прехвърли собствеността, напр. сделка. - правното основание да е възмездно - владелецът да е добросъвестен, да не е знаел, че придобива от несобственик.
Правна същност
- няма правоприемство, защото праводателя е несобственик. Има мнения, че чл.78 установява презумпция, че владелецът е собственик. Приема се, че тази презумпция е необорима.
- приобретателят черпи правата си пряко от закона, защото праводателят е несобственик.
- вещта се придобива пряко по силата на закона и ако върху нея е имало ограничени ВП върху чужда вещ, те се погосяват.
Фактическия състав на придобиването по чл.78 ЗС включва:
1.Обект на придобиването – движими вещи или ценни книги на преносител.От общия състав на ценните книги трябва да изключим както поименните, така и безналичните ценни книжа.
2.Правно основание – под този термин в закона се разбира производен придобивен способ.Основанието трябва да е валидно.нищожното основание не води до придобиване, т.е ако е предвидена форма за него, то тя трябва да е спазена.
3.Придобиването да е станало от несобственик.
4.Субективното отношение на придобиващия спрямо неговия прехвърлител. Законът изисква купувачът да не знае, че неговия праводател не е собственик.
5.Свързан е със спецификата на способа, която го отличава от добросъвестното владение. Изисква се придобиването да е възмездно. Законът не изисква пълна възмездност.
Същността на придобиването по чл.78 не се приема еднозначно в правната литература. Според едни автори става дума за придобиване по давност, като в този случай се налага терминът „моментна давност”. Това схващане се критикува с оглед специалните разпоредби за придобиване по давност, които предвиждат строго определени законови срокове. Според други приема се, че е налице един специфичен придобивен способ, които има първичен характер. При него е налице праводаване. В същия текст (чл.78, ал. 2 ЗС) са установени някои възможности за защита на действителния собственик, след като е извършено прехвърлянето на неговата вещ. Законът установява 2 основания за защита на действителния собственик и един 3 годишен срок, в който той може да я резлизира.
1.неговата движеща вещ да е била открадната.
2.тя да е изгубена
При наличие на което и да е от (1) и (2) собственикът може да предяви иск към добросъвестен владелец в 3 годишен срок от кражбата или изгубването.
Правилото по чл.78 не се прилага, когато за движима вещ прехвърлителният способ изисква нотариална форма или писмена форма с нотариална заверка на подписа. В нашето законодателство тези 2 форми са установени за следните движими вещи: кораби и коли. Това правило установява защита при придобиването на леки коли, които вече имат първична регистрация в страната.
ТЕМА № 27 Придобиване по давност.
Способ за придобиване право на собственост и други ВП върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в определен от закона срок.
Придобиването по давност става при сложен фактически състав.
А) владение – да съдържа признаците, установени в чл.68, ЗС, да е непрекъснато. Ако владелецът е добросъвестен, да отговаря на признаците на чл.70, ЗС. Държателя не може да придобива по давност.
Б) изтичане на определен период от време.
- за недвижими вещи – 5 год. (добросъвестен владелец) и 10 год. (недобросъвестен).
- движими вещи – 5 год. Срокът започва да тече от деня на установяване на владението.
В) волеизявление на владелеца – на владелеца е предоставено правото да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност. Може да предяви установителен или осъдителен иск за собственост. Ако срещу него е предявен петиторен иск, той може да направи възражение, че е придобил имота по давност. Придобивната давност е уредена – чл.79-86, ЗС.
Придобивна и погасителна давност.
Придобивната – придобиват се права, а при погасителната – погасява се правото на иск. С придобивната давност се придобиват права, които поначало не се погасяват по давност. Придобивната давност се урежда от ЗС, а погасителната от ЗЗД.
Приложно поле на придобивната давност. По давност може да придобива право на собственост само владелеца. С нея се придобиват само ВП. Обект – всякакви вещи – движими, недвижими. Не може да се придобива по давност публична, държавна или общинска собственост, движима вещ, владението върху която е установено чрез престъпление.
Видове придобивна давност.
- кратка – 5 год. – добросъвестно владение на недвижим имот.
- обща – 10 год. – недобросъвестно владение. Движима вещ извън чл.78 – 5 год.
Спиране на придобивната давност. Придобивна давност не тече:
- между родители и деца, докато упражняват родителски права, респективно между намиращите се под настойничество и попечителство и техните попечители и настойници.
- между съпрузи.
- за вещи на лица, които по закон или по разпореждане на съда се намират в управление на друго лице, докато то ги управлява.
- за вещи на лица под 18год. или на поставени под запрещение, за времето, през което нямат законен представител или попечител или 6 мес. след назначаването на такъв или след прекратяване на недееспособността им.
- при петиторен иск, давност не тече, докато трае процесът. Не може да се придобиват по давност имотите на ЮЛ от негов управител, директор, нито от работника.
Прекъсване на придобивна давност
А) чл.116, ЗЗД.
- с признаване правото на собственост от владелеца чрез едностранно волеизявление.
- с предявяване на петиторен иск срещу владелеца.
- с предприемане на действия за принудително изпълнение на осъдително решение по петиторния иск.
Б) чл.81, ЗС – изгубване на владението за повече от 6 мес.
Присъединяване на владението.
- чл.82, ЗС – владелецът може да присъедини към своето владение и това на неговия праводател.
- при частно правоприемство – когато владелецът получава владението въз основа на правен акт – продажба, замяна и др. Може да се присъединява само еднородно владение.
Действие на изтеклата придобивна давност.
- с изтичане на давностния срок владелецът може да придобие правото, което фактически е упражнявал.
- новият собственик може да се брани вече и с петиторни искове.
- владелецът става собственик при волеизявлението му – когато се позова на изтеклата давност.
ТЕМА № 28 Придобиване чрез конститутивни съдебни решения.
Съдебното упражняване на потестативни права става чрез конститутивни искове. С конститутивния иск се иска от съда да потвърди със сила на присъдено нещо предявеното потестативно право и да постанови следващата от него промяна на гражданското правоотношение. Съдебното решение, с което се уважават тези искове, има конститутивно действие. То е ЮФ, който създава, изменя или прекратява ПО. Конститутивния иск и конститутивното съдебно решение са средства за принудително осъществяване на субективни, потестативни права. С влизане на решението в сила, носителят на потестативното право е удовлетворен.
Видове конститутивни решения за придобиване право на собственост.
А) по чл.19, ЗЗД – всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор. В такъв случай договорът се смята сключен от момента, в който решението влезе в законна сила. Предварителния договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. Предварителния договор не прехвърля правото на собственост. Всяка от страните може да иска от съда сключване на окончателния договор. Решението на съда замества договора, то прехвърля собствеността, следователно има конститутивно действие. Решението е основание за придобиване на собственост. Щом решението замества договора, който трябва да има форма на нотариален акт, съдът трябва да провери изискванията на ГПК за нотариалните производства.
Б) по чл.33, ЗС – съсобственик на недвижим имот може да продаде своята част на трето лице, само след като я предложи на други съсобственици. Ако не стори това, заинтересования съсобственик има право да изкупи частта му от третото лице, съгласно условията – чл.33, ал.2, ЗС. Изкупуването става по съдебен ред в 2 мес. срок от продажбата, чрез конститутивен иск. Съдебното решение създава продажбено отношение, затова купувачът трябва да плати в 1 мес. срок от влизане на решението в сила. Ако не плати, решението се смята за обезсилено по право.
В) по чл.349, ГПК – ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смърт на единия или развод, преживелият или бившия съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права и няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравни дяловете на останалите съделители с други имоти или пари. Също така се допуска и възлагане на наследствено жилище, предмет на делбата, на онзи наследник, който е живял в него. Имотът се оценява по действителната му стойност. Съделителят трябва да плати сумата за уравняване на дяловете в 6 мес. срок от влизане в сила на решението. Правото на собственост се придобива след изпращане на паричното уравняване. Ако то не се плати, решението се обезсилва и имотът се изнася на публична продан и всеки съделител може да го откупи. Това е придобиване на право на собственост под условие.
Придобиване чрез конституивни съдебни решения.
Конституивни съдебни решения – това са решения които упражняват такъв иск и имат конституивно действие, т.е предизвикват промяна. Конституивното действие може да се развива в няколко насоки:
1. създаване на нови граждански правоотношения – чл.33 ЗС , чл.19 ЗЗД.
2. то може да се състои в изменение на съществуващите правоотношения .пр: чл.92 ЗЗД – намаляване на неустойката.
3. унищожаване на прекратяване на граждански правоотношения.пр: чл.26 ЗЗД, чл.87(2) ЗЗД, чл27 ЗЗД
С оглед на вещното право от значения са конституивни решения от първия тип, т.е създаване на нови правоотношения. Именно при възникването на новите правоотношения се стига до придобиване на право на собственост или други вещни права.
Фактическия състав на придобиването въз основа на посочените съдебни решения включва следните елементи:
1.иск от страна на носителя на потестативното право. Ответник по този иск е другият субект по гражданските правоотношения.
2.разглеждане на иска и постановление на съдебно решение. Самото решение води до възникване на ново субективно право в полза на ищеца и подлежи на принудително изпълнение. ВП се придобива въз основа самото съдебно решение. Такива са решенията по чл.19(3) ЗЗД и чл.349(1). В първият случай съдът уважава конституивния иск на добросъвестен купувач по силата на предварителен договор и самото съдебно решение замества волята на неизправния продавач, в следствие на което ищецът придобива право на право на собственост върху процесния имот. Във втория случай съдът, извършвайки делба, възлага дял на един от съделителните дялове на останалитем като по този начин един от съдителите става собственик на целия имот.
ТЕМА № 29 Придобиване по наследство
Материята на наследяването е уредена в Закона за наследяването (ЗН) от 1949 г. Според закона придобиването по наследство е допустимо в 2 форми: наследяване по закон и по завещание.
Първият начин е резервиран само за роднини на наследодателя. Тези роднини са обособени съгласно чл.5-12 ЗН в 3 групи:
1.деца на наследодателя – те наследяват по равни части.Ако децата са починали приживе те могат да се заместят от свои низходящи
2.родители на наследодателя – те също се заместват от свои възходящи
3.братя и сестри – те също се заместват от свои низходящи, ако са починали преди смъртта на наследодателя. Към всички тези групи се прибавя и преживелия съпруг. Към наследниците по закон е прибавена и държавата, когато няма други законни наследници.
Характерно за това придобиване е липсата на воля от страна на наследодателя. С неговата смърт се открива наследство и оттам правна възможност за придобиването му в следствие приемането. Приемането може да се изрази изрично, но за него може да се съди и от конклудентни действия.
Втората възможност е придобиване по завещание. Завещател може да бъде всяко лице, навършило 18 години, което не е поставено под пълно запрещение. Завещанието може да бъде пълно, т.е да се създава универсално правоприемство или за определена вещ. В такъв случай то се нарича завет. По нашето право завещанието е собственоръчно или нотариално. И двете имат еднаква правна стойност. Необходимо е собственоръчното завещание изцяло да се напише от ръката на завещателя. Придобивния ефект настъпва в следствие волята на наследодателя и нейното приемане от наследника по завещание.
ТЕМА № 30 Разпореждане с имоти, собственост на общината: условия и ред.
уредено е в гл. ІV от ЗОС – чл. 34
Разпореждане с недвижими имоти общинска собственост /ОбС/ е продажба, замяна, делба, учредяване и прехвърляне на вещни права и безвъзмездно прехвърляне на собственост или учредяване. Договорите с които се извършва разпореждането с недвижими имоти се сключват в писмена форма от кмета на общината и си вписват от съдията по вписванията по местонахождение в общинския имот.
Продажба извършва се с решене на общинския съвет или със заповед на кмета на общината след проведен търг или конкурс при условия и ред.
Замяна – извършва се от кмета след решене на общинския съвет. Въз основа на резултатите от търга /от решението на ОС/ се сключва договор за продажба /за замяна/.
Безвъзмездно прехвърляне право на собственост – по решение на Общинския Съвет в полза на ЮЛ на бюджетна издръжка.
Доброволна делба – необходимо е имота да е съсобствен между общината и други лица. Извършва се по предложение на съсобствениците до кмета на общината или по инициатива на кмета. Да се извършва със съгласие на ОбС по местонахождение на имота. Въз основа на решенето на ОбС се сключва договор за делба с кмета на общината.
Право на строеж върху недвижим имот – учредява се по решение на ОбС след проведен търг или конкурс със заповед на кмета на общината. Възможно е в определени случаи правото на строеж да се учредява със заповед на кмета на общината без решение на ОбС. Когато учреденото право на строеж е с определен срок след изтичане на същия, за който е учредено, построения обект преминава безвъзмездно в собственост на общината. Безвъзмездно право на строеж се учредява на ЮЛ на бюджетна издръжка. Въз основа на резултата от търга или конкурса /решението на ОбС/ се сключва договор с кмета на общината.
Право на надстрояване или пристрояване – условията са същите като по реда на право на строеж. Правото на Н и П на съществуващи сгради построени на Об земя се учредява на собствениците на жилища в тези сгради без търг по цени определени от ОбС.
Право на ползване върху недвижим имот – учредява се по решене на ОбС след проведен търг или конкурс със заповед на кмета на Об. С решението на ОбС се определя начина на учредяване на правото на ползване – възмездно или безвъзмездно. Въз основа на решението кмета сключва договор .
Разпореждане с движими вещи – машини, съоръжения и оборудване се извършва от кмета на общината при условия определени.
- Компетентен орган за сделките е кмета на общината, а при невъзможност Председателя на Общинския съвет.
ТЕМА №31 Разпореждане с имоти, собственост на държавата: условия и ред.
Разпореждането с недвижими имоти- ДС е продажбата и замяната им, извършването на делба на съсобствени недвижими имоти, учредяване на ограничени вещни права върху тях, както и безвъзмездното им прехвърляне в собственост или учредяване.
Продажба. Извършва се от обл. Управител по местонахождение на имота, след провеждането на търг при условия и ред, определени от Мин. съвет. Продажбата се извършва със заповед на обл. Управител, въз основа на която се сключва договор за продажба от Областния управител, ведомствен ръководител, или упълномощено от него лице
Замяна. На недвижим имот държавна собственост с недвижим имот, собственост на физически или ЮЛ. Извършва се от обл. Упр-л със съгласието на министъра на рег. развитие и благоустройството. Извършва се със заповед на обл. Упр-л, въз основа на която се сключва договор за замяна. Сделката е с нотариална заверка на подписите и подлежи на вписване.
Прекратяването на съсобствеността на държавата със физическите или юридическите лица върху недвижим имот се извършва по ГПК и ЗС.
Разпореждането със недвижими имоти, предоставени на ведомство, се извършва по искане на ръководителя на ведомството от обл. Упр-л по определен ред. Продажбата или замяната на недвижим имот, чиято балансова стойност надхвърля 500 000 лева се извършва от МС по предложение на М-ра на РРБ. Въз основа на решението министъра издава заповед и сключва договор за продажба или замяна.
Замяна на държавни жилища, ателиета и гаражи с такива, собственост на ФЛ и ЮЛ се извършва от обл. Упр-л по ред определен от МС. Замяната се извършва със заповед, а въз основа на нея- договор.
Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху недвижим имот. Извършва се с решение на МС по предложение на м-ра на РРБ. Обл. Упр-л сключва договор, който се вписва в службата по вписвания. Исканията за безвъзмездно прехвърляне се правят чрез обл. Упр-л, който дава мотивирано становище.
Доброволна делба. ДД на съсобствен между държавата и ФЛ или ЮЛ недвижим имот се извършва по предложение на съсобствениците до обл. Упр-л, съответно до ръководителя на ведомството, на което е предоставен имота. ДД се извършва със съгласието на обл.
Право на ползване. Ползването нвърху недвижим имот-ДС се учредява със заповед на обл. Упр-л за срок не по-дълъг от 10 години, след търг или конкурс, при условия и ред, определени от МС. Безвъзмездно право на ползване може да се учреди със съгласието на МС по предложение на м-ра на РРБ. Зъз основа на заповедта обл. Упр-л сключва договора.
Право на строеж. Учредява се безсрочно или за определен срок със з-д на обл. У-л. Учредява се възмездно от обл. У-л по местонахождение на имота след търг или конкурс при условия и ред, определени от МС. Въз основа на заповедта обл. У-л сключва договора. Правото на строеж може да се учредява безвъзмездно на ЮЛ или организации на бюджетна издръжка от обл. У-л със съгласието на МС.
Разпореждане с движими вещи /машини, съоръжения и оборудване /- Предоставени на ведомства се извършва възмездно от рък-ля на ведомството. Ако ведомството е закрито- от М-ра на финансите.
- Безвъзмездното прехвърляне на собственост на движими вещи върху ЮЛ и други организации на бюджетна издръжка се извършва от обл. У-л, съответно от р-ля на ведомството.
- Продажбата на излишни и негодни вещи се извършва чрез търг. Средствата от продажбата се използват за придобиване или ремонтиране на ДМА. Разпореждането с конфискувани и отнети в полза на държавата недвижими имоти и движими вещи се извършват по условия и ред, определени от МС.
ТЕМА № 32 Придобиване на недвижими имоти чрез извършване на групов строеж .
Групов строеж имаме, когато един парцел или сграда се застроява, пристроява от 2 или повече лица, притежаващи ВП върху недвижимия имот – право на строеж, пристрояване, надстрояване. Правната форма, в която се осъществява, е договор за групов строеж (ДГС).
Липсва правна уредба и характерните черти на ДГС могат да се извлекат от отменената разпоредба на чл.188от ЗУТ:
А) предмет на ДГС – застрояване на урегулиран недвижим имот.
Б) страни – ФЛ, ЮЛ, притежаващи ВП върху имота.
В)страните участват с пари, труд, материали.
Г) с ДГС страните предварително уточняват разпределението на застроените обекти, като след построяването извършват доброволна делба.
Д) в ДГС трябва да е изявена воля за съвместна дейност.
Действие на ДГС. Права и задължения. ДГС поражда правни последици между участниците и между тях и трети лица. Правата и задълженията за участниците са от разнороден характер – вещни, облигационни, неимуществени, управителни.
А) имуществени задължения:
~ задължение за парична вноска – да съответства на стойността на обекта, който ще се придобие. Размерът се определя в договора. Ако участникът участва с труд или материали, те се приспадат от вноската.
~ задължение за внос на материали – такова задължение могат да поемат всички или някои от тях. Предмет на задължението са движими вещи – цимент, тухли и т.н. Те стават собственост на всички.
~ задължение за влагане на труд – строителните дейности обикновено се извършват от специализирана група. Това задължение не е определено в закона. Ако все пак то се осъществи, трябва да му се извърши стойностна оценка, за да се съпостави тази вноска с вноските на другите участници.
Б) неимуществени – т.нар. „решения”. Всеки от участниците е длъжен да участва при решаването на въпроси, засягащи осъществяването на груповия строеж.
В) имуществени права.
- права върху внесените пари и материали – те са общи за участниците.
- право на собственост върху обекта в застроения имот – целта на ДГС е да се придобие изключителна собственост на обект в застроения имот. Това става след завършване на застрояването чрез доброволна делба.
- права във връзка с разноските по извършване на груповия строеж – разноските, които отделния участник прави за общите работи, трябва да се поемат и от останалите участници.
Прекратяване на ДГС. Последици. С построяване на сградата ДГС е постигнал своята цел и трябва да се прекрати чрез делба. Завършването на строежа поражда правни последици: - извършва се върху парцел, който е съсобственост на участниците, следователно те са съсобственици на построения обект. Поставя се въпросът за дяловете на участниците. По правило те трябва да съответстват на уговореното, но в процеса могат да бъдат променени – напр. поради различния имуществен принос. Този проблем изисква участниците в ДГС да направят доброволна делба. Така всеки придобива собственост на предоставения му обект. Договорът за делба подлежи на вписване. С извършване на делбата, ДГС се прекратява.
ТЕМА № 33 Придобиване на недвижим имот чрез участие в ЖСК
ЖСК е кооперация, която се образува за снабдяване на членовете и със собствени жилища, гаражи, ателиета чрез организиране на строителна дейност – чл.1, ЗЖСК.
Характерни черти на ЖСК
А) ЮЛ, учредено след регистрация в окръжния съд. Има имущество, персонален състав (най-малко 6 члена), органи за управление – ОС, Управителен съвет, контролен съвет.
Б) ЖСК е корпоративна организация – членски състав. Има цел – снабдяване на членовете й с жилище.
В) организира строителна дейност за постигане на целта си.
Г) обектите, които могат да се придобият, са определени от закона.
Д) правото на собственост върху новопостроената сграда принадлежи на ЖСК, но след прекратяването й това право се трансформира в етажна собственост.
Е) членове по принцип са ФЛ. Законът допуска и ЮЛ.
Образуване.- Фактическия състав на учредяването има 2 елемента:
А) учредително събрание – най-малко 6 члена, които да си поставят за цел построяване на най-малко 6 имота. Приема се устав и се избират органите на ЖСК. Протоколът се подписва от всички учредители.
Б) регистрация в съда.
Имущество и органи.
1) Имуществото е вноските, направени то кооператорите:
- встъпителни
- дялови – равна на стойността на обекта
- допълнителни – по решение на общото събрание за непредвидени разходи.
2) Органи.
~ общо събрание (ОС) – централен орган. Решава най-важните въпроси. Избира останалите органи. Свиква се от управителния съвет. Изключение от контролния съвет – по искане на 1/3 от членовете или с решение на районния съд.
~ управителен съвет – изпълнява решенията на ОС. Представлява ЖСК. Управителният съвет се избира от учредителното събрание. Състои се от 3 до 7 члена.
~ контролен съвет – 3 члена – надзор върху действията на управителния съвет.
Прекратяване на ЖСК
А) преди започване или завършване на строежа – ЖСК не е постигнала целта си.
Б) със завършване на строежа – по силата на закона, когато всеки член се е снабдил с нотариален акт. Възниква етажна собственост.
Фактически състав на придобиване правото на собственост чрез участие в ЖСК.
Правото на собственост се придобива от момента на снабдяване на всеки член с нотариален акт. За да се стигне до това е необходимо.
А) учредяване на ЖСК
Б) членствено правоотношение – членовете в ЖСК са 2 групи. - членове по право – ФЛ, собственици на отчуждени имоти по Закона за териториалното и селищно устройство. - обикновени – въз основа на направено волеизявление, насочено към учредяване на ЖСК или чрез молба.
Особени случаи на членство:
- при наследяване – починал кооператор
- чрез заместване – член на ЖСК по негово съгласие може да е заместен от съпруг или дете.
- чл.15 ЗЖСК – 2 хипотези:
~ ако членове са двама съпрузи, след прекратяване на съпружеската имуществена общност, съдът решава кой ще продължи участието в ЖСК.
~ ако единия съпруг е член, другият има присъдена част от жилищно-спестовния влог или вноските в касата на кооперацията. С конститутивно съдебно решение се поражда членство за съпругът, който не е член на ЖСК.
Прекратяване на членство.
А) доброволно напускане
Б) освобождаване от общото събрание - изключване на член-кооператор
В) смърт.
Г) разпределение на имотите – с решение на ОС след утвърждаване на архитектурния план на сградата.
Д) построяване на сградата.
Е) определяне цената на имотите.
Ж) снабдяване с нотариален акт.
ТЕМА № 38 и № 39 Отчуждаване на недвижими имоти за държавни или общински нужди. Предпоставки.
~ К, ЗДС, ЗОС и др. специални закони допускат отчуждаване на имоти – частна собственост само за задоволяване на държавни (общински) нужди.
~ тези нужди да не могат да бъдат задоволени по друг начин.
~ да задоволява такива нужди, че да стане публична собственост.
~ след предварително и равностойно обезщетение.
~ предмет на отчуждаване могат да бъдат само обекти на частна собственост – да не принадлежат на държавни субекти.
Ред за отчуждаване за държавни нужди.- производството започва по искане на съответното ведомство до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройство. Искането да съдържа – обосновка на нуждата, опис на имота, оценка, обезщетението. Отчуждаването на имоти или части от тях за изграждане на национални инфраструктурни обекти става с решение на МС по предложение на министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройство. Извън тези случаи със заповед на областния управител по предложение на същите министри. В решенията на МС и областния управител трябва да се посочат държавната нужда, видът, местонахождението, размерът, цената, обезщетението, собствениците. Решението на МС се обнародва в ДВ, а заповедта на областния управител се връчва на собствениците по реда на ГПК. Решението на МС се обжалва в 14 дневен срок от обнародването, а на областния управител в 14 дневен срок пред окръжния съд. В 7 дневен срок от получаването и жалбата се праща до компетентния съд. Съдът се произнася след закрито заседание в 5 дневен срок по допускане на доказателствата. В 7 дневен срок след приключване на делото съдът се произнася с решение. То е окончателно. Имотът се смята за отчужден от датата на изплащане на обезщетението. Ако в 3 год. срок отчуждения имот не бъде използван според предназначението, бившия собственик има право да поиска отмяна на отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение.
Ред за отчуждаване за общински нужди. Сходен е с реда за отчуждаване на имоти за държавни нужди.
Разлики.
- производството се открива с решение на общинския съвет с мнозинство повече от 1/2.
- основание за това решение – влязъл в сила подробен устройствен план.
- решението се съобщава на собственика от кмета по реда на ГПК. След това се провеждат преговори между тях за покупко-продажба на имота или за замяна, и за обезщетението.
- ако не се постигне съгласие в 1 мес. срок, общинският съвет взема решение за отнасяне на спора пред окръжния съд.
- ако в 6 мес. срок от влизане на решението за отчуждаване собственикът не бъде обезщетен, по негово искане съдът отменя акта на отчуждаване.
- ако в 3 год. срок имота не бъде използван по предназначение, собственика има право да поиска от съда да отмени отчуждаването.
Правни последици.
А) облигационноправни - поражда се продажбено отношение между собственика и държавата (общината), за която възниква задължение да плати обезщетение.
Б) вещноправни – прекратява се правото на собственост върху отчуждения имот и неговото придобиване от държавата (общината).
Правна същност на отчуждаването. Отчуждаването е един от способите за придобиване на държавна (общинска) собственост.
ТЕМА № 40 Приращение, преработване, присъединяване.
Приращение – чл.92-93, ЗС. Право, по смисъла на което собственикът на една вещ придобива собствеността на всичко онова, което се съединява или инкорпорира в неговата вещ, било по естествен или по изкуствен начин.
Приращението може да се дължи на действието на човек или на природни сили, без намесата на човека. С оглед на това приращението може да е изкуствено или естествено. Под действие на човека приращение имаме в случаите, когато едно лице направи постройка в чужд имот – гараж, направи трайни насаждения и др. Няма значение на чии разноски – всичко принадлежи на собственика, доколкото не е уговорено друго. За да е налице приращение по смисъла на чл.92, вещите трябва да са трайно прикрепени към земята. Естествено приращение – например заливане от река, следователно увеличава се земята на собственика, но реките са публична собственост, следователно приращението е в полза на държавата. Право на собственост при приращение може да придобие само собственик. Изключенията от това правило са в чл.56 и чл.71 от ЗС – учреденото право на ползване и добросъвестния владелец.
Присъединяване – чл.97, ЗС
- присъединената вещ трябва да може да се отдели от главната.
- тя трябва да принадлежи на друго лице.
Само тогава възниква проблем за вещноправната съдба на присъединената вещ. Присъединената вещ загубва своята самостоятелност. Чл.97 посочва, че едната вещ трябва да е главна. Не може да са еднородни – напр. 2 бъчви вино. Собственикът на главната става собственик на присъединената вещ. Той трябва да обезщети собственика на присъединената вещ.
Преработване - чл.94-96 от ЗС
Ако липсва някой от елементите по чл.94, ал.1, ЗС – собственикът на материала става собственик на новата вещ, но той може и да се откаже от нея. Ако материалите принадлежат на няколко лица, собственик става този, на когото принадлежи главния материал (с по-голяма стойност). Ако са с еднаква стойност, за главен се избира този с по-голямо количество и обем. При преработването едно лице става собственик на вещ, изработена от чужди материали. Собствениците на вложените материали губят правото си на собственост. Преработващия се е обогатил за сметка на собствениците. Същото е и ако собственика на материала придобие новата вещ – изработващия обеднява с това, че е вложил труд, време и средства. Който стане собственик дължи обезщетение.
Характерно за преработването уредено в ЗС, е липсата на възлагането. Лицето прави нова вещ от чужди материали, без това да му е възложено. Преработващият ще стане собственик на новата вещ при две условия:
1.стойността на изработването трябва да надвишава стойността на материала
2.преработващия да е добросъвестен, т.е да знае че материалът принадлежи на друг.
При липсата на тези две условия собственикът на материала ще стане собственик на новата вещ, но той има право да се откаже от нея. По същество този отказ е отказ от право на собственост. Когато веща е изработена от материали, принадлежащи на различни собственици, собственикът на новата вещ става онзи, комуто принадлежи главният материал. Законът не уточнява кой материал е главен. В теорията се поддържа, че главен е онзи материал, който има определящо значение за новата вещ, но някои автори приемат че главен е най-скъпия материал. Други възприемат количествения критерий. Практиката предлага решения свързани с всеки конкретен случай. Ако не може да се установи кой материал е главен, вещта става съсобствена на всички съсобственици на материали. Придобиването на новата вещ е свързано с определени обезщетения, в зависимост от това кой придобива веща. Когато тя става собственост на преработващия, последния дължи обезщетение на собственика на материала. Когато веща се придобива от собственика на материала, то той дължи обезщетение за изработването. При тази хипотеза се стига до резултатите, до които води един договор за изработка. Придобива се нова вещ, когато се плаща възнаграждение за изработката и. Субсидирано с посочените обезщетения се дължи и обезщетение за вреди. То се реализира по общия ред.
ТЕМА № 41 Конфискация и отнемане на движими и недвижими имоти
Конфискация – принудително и безвъзмездно отнемане в полза на държавата на определени, принадлежащи лично на престъпния деец имуществени обекти, постановено от съда като предвидено в закона наказание за определени престъпления. В обхвата на конфискацията влизат само вещни и облигационни права (напр. вземания на дееца към трети лица). От ВП най-често обект са правото на собственост или ВП върху чужда вещ. Допустима е върху движими и недвижими вещи. ВП, което се отнема, трябва да принадлежи лично на дееца. Конфискацията е допустима само за вещи, които лицето притежава към момента. Конфискацията се налага с осъдителна присъда. Принудителното отнемане в полза на държавата настъпва в момента на влизане на присъдата в сила. Това е деривативен способ за придобиване на право на държавна собственост върху конфискувани вещи. Държавата ще стане носител на отчужденото право само доколкото то е принадлежало на осъдения. Конфискуваните вещи и имоти се продават на търг.
Предвижда се и отнемане на вещите, които са послужили при извършване на престъплението.
Конфискацията не бива да се отъждествява с отчуждаване на имоти за държавни нужди. Тя е безвъзмездно отнемане. Конфискацията е уредена в НК и ЗАНН.
ТЕМА № 42 Актове за недвижими имоти. Видове актове за придобиване на недвижими и вещни права върху тях.
1. Нотариални удостоверения – изявления на нотариуса, извършени във писмена форма в пределите на неговата компетентност и по ред, установен от закона, които изявления придават обвързваща доказателствена сила на удостоверените обстоятелства. Нотариалните удостоверения не се ползват със силата на присъдено нещо. При отказ молителят може отново да поиска удостоверяване. Страна в нотариалното производство е лицето, от чието име се иска извършване на нотариалното действие и за което настъпват правни последици. Участник в нотариалното производство е лицето, от чието име се извършва нотариалното действие и за което настъпват правни последици. Участник в нотариалното производство е лицето, чието лично изявление се удостоверява от нотариуса. Ако то се яви лично пред нотариуса ще бъде едновременно и страна и участник. Според предмета нотариалните удостоверения са: удостоверяване на правни сделки, удостоверяване на право на собственост, на документи, на вписвания, отбелязване и тяхното заличаване, на други факти, приемане и връщане на документите и книжата. Според формата, в която се извършват нотариалните удостоверения са: нотариален акт за удостоверяване – право на собственост върху недвижим имот, удостоверяване чрез вписване, отбелязване или заличаване в нотариалните книги.
2. Нотариален акт за сделки с недвижими имоти - Производството е по молба на лицето, чиято сделка следва да се извърши във формата на НА. Заедно с молбата се представя и проект на нотариалния акт със същото съдържание, каквото ще има и окончателният НА, само без подписите на страните по сделката и на нотариуса. Необходимо е страните да се явят лично пред нотариуса. След тяхното явяване нотариуса извършва проверка на компетентността на извършване на удостоверяването, на самоличността, дееспособността и представителната власт на лицата, чиито волеизявления удостоверява, на съдържанието на проекта за НА с оглед установяването по чл. 476 ГПК изисквания – дата, място и др. Одобрението се отбелязва в самия НА, но ако няма такова нотариусът отказва и да го състави. Накрая се подписва, след като участниците са го подписали. Последици на нотариален акт за сделки с недвижими имоти – има конститутивно действие, има обвързваща доказателствена сила, има действие като извънсъдебно изпълнително основание.
3. Констативни актове – издават се по писмена молба от лицето, което има правен интерес да се снабди с такъв. Молителят е собственик без НА. Затова нотариусът трябва да провери дали е собственик. Молителят може да не разполага с някакви писмени документи, с които да докаже правото на собственост. Може да се поиска проверка от нотариуса на правото на собственост чрез свидетели. Тези актове биват НА по правоприемство на основание на съдебно решение, НА издаден на основание административен акт, НА по жилищно строителна кооперация, НА за недвижими имоти, придобити по давност. Издаването е допустимо по молба на собственика.
ТЕМА № 43 Надзор и актуване на имотите, държавна и общинска собственост. Правна същност на актуването. Деактуване – условия, ред и правни последици.
Термина акт се използва като волеизявление на компетентен държавен орган, относно придобиване и учредяване или прекратяване на право на собственост или на други вещни права. Волеизявлението има за своя последица съставяне на официален писмен документ. ЗС урежда възможността да се урежда правото на собственост и право на строеж върху държавна и общинска земя на не държавни субекти /ЮЛ и ФЛ/, право на ползване и др. Отстъпването на вещни права върху държавни и общински имоти се извършва от съответния държавен административен орган със заповед на кмета по местонахождение на недвижимия имот. Договорът трябва да бъде сключен в писмена форма. Нотариална форма не е необходима. От момента на сключване на договора се прехвърля /учредява/ вещно право върху преобретателя. Писмената форма е достатъчно условие за действителността на сделката с държавни не движими имоти. Ако преобретателя не е държавен субект, сделката подлежи на вписване за да се даде гласност на прехвърлянето и да се противопостави на трети лица. Третото лице може да установи от книгите за вписване при нотариуса настоящия носител на вещните права. Възниква въпроса как преобретателя може да провери дали държавата е собственик или титуляр на вещно право, което прехвърля. За държавните и общински имоти не се водят нотариални актове и вписвания. За тях има специален ред за отчетност
Ред за актуване – актуването е съвкупност от действия извършвани от овластен държавен орган по записване на обстоятелства, свързани със съществуването и промените в правото на държавна и общинска собственост върху недвижими имот в специални актове и подреждане на тези актове в книги за държавните недвижими имоти. Актуването е необходимо условие за управление и стопанисване на държавните имоти.
Обекти на актуване – на актуване подлежат само държавни /общински/ недвижими имоти в границите на регулационните планове на населените места и вилните зони. Извън тези граници се актуват само сградите с припадащите им се дворни места, включително и сградите в държавен горски фонд. Актуват се и стопански недвижими имоти, ако са в зони определени за държавни /общински/ нужди. Не се актуват временните постройки.
Органи и ред за актуване – воденето на актовите книги е в компетентността на службите държавни имоти при ОбС и кметствата. Тези органи служебно са задължени да издирват и заемат незаетите от държавата имоти или да съставят актове за тях. Актовете се съставят по образец установен от министерството на финансите. Съставител на акта е служител от служба държавни имоти. Акта се съставя в два екземпляра, а ако е свързан с държавна тайна не се изпраща в ОбС. Съставеният акт подписан от съставителя се подписва от кмета. Единият екземпляр се съхранява в кметството, а другият в служба “Държавни имоти” при обл управител. Актовете се обозначават с последователни номера подшиват се в актови книги и се съхраняват в служба “ДИ”. Актовете се отбелязват всички промени в правото на собственост /или правото на строеж, ползване и подобрения/ в тези имоти. Водят се следните книги: главна книга, картотека, азбучници.
Правна същност на актуването - разграничават се два момента – във връзка със съставяне на акт на определен държавен имот и втори - отбелязвания върху вече съставен акт. В първият случай се касае до перфектен акт на компетентен държавен орган. Волеизявленето на органа няма конститутивни действия. Закона не свързва с този акт възникване и прекратяване на правото на държавна /общинска/ собственост, нито учредяването на вещни права. Прехвърлянето на право на собственост или учредяването на вещни права настъпва от сложен фактически състав – административен акт плюс договор. Актуването няма за предмет и удостоверяване на правните сделки с държавни недвижими имоти – той не може да бъде условие за действителността на тези сделки. Актуването наподобява нотариалните удостоверения на правото на собственост, но не може да се отъждестви с тях тъй като нотариалното удостоверяване се извършва от овластен орган – нотариус. Нотариуса е длъжен да провери дал молителя е собственик, докато службата” ДИ” няма задължение да събира доказателства за това, че имота е държавен. Нотариуса може да издаде но може и да откаже издаване на нотариален акт, ако молителя не е доказал своето право на собственост, докато служба “Държавни имоти” е длъжна да актува всеки имот, щом е от определената категория.
Актовете за държавни и общински имоти представляват по своята правна същност административни удостоверителни документи. Изявлението на държ орган само доказва, че посочения в акта имот е държавна /общинска/ собственост. Неговото действие е само доказателство – чл. 19 от ЗС право на собственост върху държавни и общински недвижими имоти може да се удостоверява с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти. Акта не замества самото придобивно основание. Правото на държавна собственост може да съществува и без да е съставен акт за конкретния имот. Може да е съставен акт и без да е налице придобивно основание или пък акта да съществува и след като основанието е отпаднало. Актуването следователно има само обвързваща доказателствена сила на един официален документ. Съставеният акт е годно доказателствено средство за установяване правото на държавна собственост в съдебен процес.
Що се касае до отбелязванията върху актовете правните норми не свързват с тези отбелязвания никакви други последици. Те имат значение само на официален документ.
Деактуване – ако един недвижим имот неправилно е актуван като държавен или ако основането за актуване е отпаднало, истинския собственик може да иска отписване /деактуване/ на имота от актовите книги. Молбата за деактуване се подава в служба “ДИ”. Към искането се прилагат писмени доказателства, че имота е собственост на молителя. Ако от представените доказателства е видно, че молителя е собственик, имота се деактува по нареждане на министъра на финансите и се връща на собственика. При отказ да се извърши деактуване заинтересования собственик може да предяви иск за собственост срещу държавата. Ако иска бъде уважен министъра на финансите може да нареди отписване на имота като държавен.
ТЕМА № 44 и 45 Вписване на актове в нотариалните книги........ред на вписване
Материята е уредена в ЗС чл.112, както и законът за кадастъра и имотния регистър.
Вписването е неразделна част от сделките с недвижими имоти. Неговата социална потребност се основава на 2 основни изисквания:
1.да се даде гласност, т.е да се оповести сключената сделка с недвижим имот
2.да се запазят правата, придобити от лицето, вписало сделката, пред правата на всички останали последващи приобретатели.
Приемането на ЗКИР поставя началото на преминаване към реална система. Съгласно чл.3(1) ЗКИР имотния регистър се състои от партидите на недвижимите имоти. Службите по вписванията се състоят от съдиите по вписванията. Съдиите по вписванията възникват с влизане в сила на ЗННД (закон за нотариусите и нотариалната дейност). Чл.82, ЗННД ги определя като орган на съдебната власт. Те се назначават от министъра на правосъдието по предложение на председателя на съответния общински съвет. Съдиите по вписванията отговарят на изискванията за съдии, прокурори, следователи съгласно ЗСВ. В райони, където няма назначени такива съдии (в Б-я са повече от 50), тяхната длъжност се изпълнява от районите съдии, специално овластени от министъра на правосъдието. Вписването не е част от придобивния способ, ето защо то не може да анулира една нищожна/унищожаема сделка. Понастоящем вписването се извършва от съдиите по вписване в специални книги, а във бъдеще то ще се извършва в имотния регистър.
Вписването в книгите се извършва по 2 начина:
1.на традиционен носител
2.на електронен носител съгласно чл.41(2) от правилника за вписване.
При несъответствие между двата записа преимущество има традиционният. Книгите за вписвания са публични. Това е свързано със самия характер на вписванията. При съдиите по вписвание се водят следните книги:
1.книга от нотариални актове
2.
3.образува се от нотариални актове за договорни ипотеки
4.образува се от молби за закони ипотеки
5.образува се от удостоверения по реда на закона за особените залози
6.образува се от писма за налагане на възбрани чл.342(2) ГПК
7.Входящ регистър – тук се записват последователно реда и постъпването на всички нотариални и други актове, вписването на които се иска.
8.Партидна книга – в нея се нанасят последователно под името на всеки собственик на определена за него страница извършените вписвания, отбелязвания и заличавания.
9.Азбучен ред – този указател съдържа имената на всички лица, за които има открита партида
10.Регистър за справка – в него се записват извършените устни и писмени справки.
Вещно право 2008 /
Доц. Велинов