Property Law-bg

Authors Avatar

ТЕМА № 1 Понятие за вещно право. ВП като част от обктивното гражданско право и като учебна дисциплина. Предмет, система и източници на ВП.

С термина „вещно право” се означават няколко неща.

1. Като обективно право ВП е съвкупност от правни норми (ПН), които уреждат вещни правоотношения, вещни субективни права и задължения – т.е. притежаване и упражняване на права върху вещи. В този смисъл то е част от обективното гражданско право (ГП), което урежда статиката на гражданские отношения.

2. Със същия термин се означава определена учебна и научна дисциплина, която се свързва с изучаването на правото на собственост и на останалите вещни права.
3. Със същия термин се означава
определено субективно право, което спада към категорията на притезателните права, или ВП представлява признатата и гарантирана от закона възможност на титуляра да има власт върху определена вещ и да изисква от всички други лица да се въздържат от неоснователни действия върху веща, които пречат на титуляра да упражнява своето право.

Генезисът на съвременното ВП е в римското право, което е създало вещноправни институти, познати и днес на много правни системи, включително някои от термините са възприети и днес.

Обект на ВП са вещите – материални предмети, реално съществуващи и обособени, с изключение на енергията, но с оглед на правната и защита тя се приравнява към движими вещи – чл.110, ал.2, ЗС.

Субективното вещно право(СВП) – неговото съдържание се състои във възможността на носителя му да упражнява сам, по своя воля въздействие върху веща. Но на СВП като част от Вправоотношение противостои правно задължение – изразяващо се във бездействие, в пасивно поведение на другите лица – т.е. те да се въздържат от въздействие върху тази вещ, върху която на носителя на ВП е признато правното и фактическо господство. Или във ВП имаме правоотношения между правни субекти по повод на вещи. На тази плоскост се разграничава ВП от облигационното право (ОП), тъй като при последното правно задължено е лицето по облигационното правоотношение.

ВП е абсолютно право (проявява своето действие по отношение на всички), но следва да се отграничи от правата върху интелектуална собственост, които също са абсолютни, но нямат за обект вещи.

Систематизация на ВП – затруднена поради многообразието на източниците на ВП.Един от основните източници на ВП е ЗС, който урежда основните институти на ВП като следва установената в други европейски страни система, в която се очертават шест подсистеми:

  • общи разпоредби относно вещите;
  • право на собственост;
  • ВП-а върху чужда вещ;
  • придобиване, прекратяване и защита на ВП;
  • владеене;
  • вписванията.

Източници на ВП

Тук различаваме:1) Източници на ВП и 2) Източници на ВПотношение. При 1) – това са всички ВПН, съдържащи се в различни ВП актове. При 2) – трябва да са налице дадени Юфакти (прости или сложни фактически състави), за да възникне дадено субективно право.

Гражданската уредба на ВП е тристепенна: закон, подзакон и подзаконови актове.

  • Конституцията;
  • в законите: Закона за собствеността, Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост (и трите са общи, а не специални), Закона за устройство на територията (специални разпоредби)
  • Подзаконови актове: правилници, наредби и другу, посочени в Указа за подзаконовите нормативни актове (Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост, Правилник за вписванията и др.).

ТЕМА № 2 Понятие за вещи /имоти/. Видове вещи: недвижими имоти и движими вещи; недвижими имоти: видове жилищни, вилни, гаражи, ателиета, стопански и други недвижими имоти.

В законодателството липсва дефиниция за термина „вещ”. Съдебната практика също не е създала дефиниция за този термин. Това е оставено на правната теория.
Оформени са две становища.

а) Според проф. Венедиков „вещите са самостоятелни веществени обекти с изключение на хората”. Отграничението се прави уместно, тъй като в римското право робите също са считани за вещи. Достойнството на определението е обосноваването на самостоятелния характер на вещта, т.е. отграничаването й от другите обекти. Като недостатък се приема определението „веществен”, тъй като по хипотеза то също е неопределено и чрез него не може да се определи и самата вещ.

б) Според проф. Таджер „за ГП вещите са материални предмети, които имат самостоятелно съществуване”. Това определение има следните преимущества.
>> То детерминира вещите само с оглед на ГП и по този начин изключва другите значения на термина.

>> То посочва съществените признаци на вещта:

- материалност или телесност – именно този признак отграничава вещите от другите обекти на ГП;

- самостоятелен характер – именно тази самостоятелност определя границите на вещните права по отношение на обектите.

Създаденото определение има дадена практическа стойност. Съобразно приетите признаци към вещите се причисляват онези обекти, които на пръв поглед нямат вещен характер, но те са самостоятелни. Такива според българското ГП са животните и в този смисъл отговорността за вреди, причинени от тях, се категоризира като отговорност за вреди, причинени от вещи (чл. 50 ЗЗД). Това е една специфична отговорност за непозволено увреждане.

Делението на вещите може да се осъществи в зависимост от различни критерии. ГП приема за меродавни няколко от тях.

1. Според това, дали вещите участват в гражданския оборот, те се делят на вещи в оборота и вещи извън него. Законодателят поначало не определя кои вещи участват в гражданския оборот, а се задоволява да отграничи онези, които са извън него. Приема се, че това са обектите на публична собственост, както и онези движими вещи, чието придобиване е поставено под особен режим (огнестрелни оръжия, взривоопасни вещества). Това деление в известна степен е условно, защото не съществува абсолютна забрана за участие в оборота дори на публичната собственост и поставените под особен режим вещи. Публичната собственост също участва в стопанския живот, но това се извършва съобразно Закона за концесиите (ЗК). Що се отнася до особения режим, той също не е изцяло забранителен, но изисква предварителни действия преди придобиване на посочените вещи.

2. С най-голямо практическо значение е делението на вещите на движими и недвижими. Често пъти в законодателната практика и в теорията недвижимите вещи се наричат още недвижими имоти. И тук законът, по пътя на законодателната икономия, регламентира само недвижимите имоти, като всичко останало извън определението се счита за движима вещ. Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗС недвижими имоти са земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или постройката. Определението е класическо и съществува в почти всички ГК. Неговият генезис е в римското право и измененията в дефиницията за временните законодателства са несъществени. От него се вижда, че недвижимите имоти могат да се обособят в две големи групи:

а) Изрично посочените обекти – земя, сгради и т. н. Тук се допуска една тафталогия, като едновременно се употребяват термините „сграда” и „постройка”.

б) Практически неопределен брой вещи, поначало движими, които стават недвижими след трайното прикрепяне към земята или постройката. Изрично се изисква прикрепването да е трайно, т.е. не са недвижими имоти онези постройки, които са нетрайно прикрепени (павилиони, лавки) и могат лесно да се отделят от терена. Тези обекти са самостоятелно уредени в ЗУТ. Този признак „трайност” е много съществен и означава, че прикрепената вещ не може да се отдели от земята или постройката без значително повреждане и на двата обекта (Постановление на Пленума на Върховния съд № 6 от 1974 г.).
Всички други вещи извън посочените в чл. 110, ал. 1 ЗС са движими. Към движимите вещи чл. 110, ал. 2 ЗС добавя и енергията. Тя няма признака „телесност”, поради което не отговаря на изискванията за вещ, но фикционната норма я приравнява на вещ с оглед нуждите на ГП и НП.

Практическото деление на движими и недвижими имоти има сериозни последици за законодателството и практиката. Поначало законът регламентира статуса на недвижимите имоти. За тях най-често се предвижда специална форма за придобиване, както и в последващи действия, докато за движимите вещи практически не съществуват ограничения. Нашето законодателство (чл. 18 ЗЗД) е предвидило нотариална форма за придобиване на недвижими имоти и вещни права върху такива имоти, като неспазването на тази форма води до недействителност на сделката (чл. 26, ал. 2 ЗЗД). Като изключение от нотариалната форма са предвидени две други - писмена с нотариална заверка на подписа или обикновена писмена, но те са уредени лимитативно и казуистично. Нормите не подлежат на разширително тълкуване. Формалният характер на придобиване на недвижимите имоти се следва от вписването на придобивните актове в Службата по вписванията. Посоченият формализъм не е характерен за движимите вещи. Същевременно законът, с цел икономия, се стреми да регламентира най-пълно правото на собственост върху недвижими имоти. Правилата за правото на собственост се прилагат съответно и за вещните права върху недвижими имоти, доколкото законът не постановява друго (чл. 111, ал. 1 ЗС). Ограниченията върху правото на собственост най-често се свързват с придобиването на недвижими имоти и като изключение с движимите вещи.
3. Друго деление на вещите ги определя като
родово определени и индивидуално определени вещи. Родово определени са онези вещи, при които от значение е само родът, например парите. За тях важи принципът: „Родът не погива.”, което означава по-голяма отговорност от лицето, задължило се да престира родово определени вещи. Индивидуално определени са онези, при които е настъпила т. нар. индивидуализация или спецификация. Вещта се характеризира със строго индивидуални белези. Родово определени могат да бъдат обекти на заема за потребление, докото индивидуално определени – на заема за послужване.
4. Друго деление но ГП е делението на вещите на
главни и на принадлежности. Главна е онази вещ, която има самостоятелно съществуване, докато принадлежността следва съдбата на главната вещ (чл. 98 ЗС) и във връзка с преработването на вещи – чл.95, ЗС.

5. Единични вещи и съвкупност от вещи – съвкупност от вещи се нарича сбор от отделни вещи, които са обединени с общо крайно икономическо предназначение – те са една, единна вещ (напр. стадо, колекция от монети, т.н.). Всяка отделна вещ запазва своята индивидуалност и затова собствеността е върху всяка отделна вещ, а не върху цялата съвкупност.

  • при делба не може да се разделя съвкупността – напр. Автомобила не се разделя на части; жилището също;
  • по силата на една фикция – законът счита стадото за една вещ по отношение на плодоползването
  • всякак съвкупност от движими вещи се смята като вещ, годна за владеене по отношение на владялческа защита – чл.75, ЗС – владеенето на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, което е продължило повече от 6 месеца може да се защитава срещу всеки нарушител.

6. Вещи – плодове: доходът, който може да се получи от една вещ без да се засяга нейната цялост се наричат плодове на вещт. Биват:

  • Естествени плодове – това са движими вещи, коитосе отделят от веща периодически, без да се засяга цялостта и. Делят се на: органически (приплод на животни, плодове на дърво) и неорганически (камъни от кариерата, солта от солниците).
  • Граждански плодове – това е дохода, който едно лице получава от една вещ, но не направо чрез отделяне на вещи от нея, а по силата на правоотношения, създадени между него и други лица (наем, лихва по вземане).

7. Потребими и непотребими вещи:

# потребими са тези, чието потребление по обикновения начин става чрез унищожаването им или чрез отчуждаването им (храна, напитки, пари);

# непотребими – които не се унищожават при еднократна употреба – обувки, дрехи, недвижими имоти. Това деление е от значение с оглед на учредяване на ВП – напр. Право на ползване се учредява само върху непотребими вещи, защото след прекратяването му ползвателя трябва да върне вещта.

8. Делими и неделими вещи:

# неделими са тези вещи, които ако се разделят биха загубили част от стойността си и не биха могли да се използват според предназначението си. Има неделими по природа (кон) и по предназначение (такива са общите части на сграда в етажна собственост).

Значение на това деление – по отношение на възникване и прекратяване на собственост (напр. Съсобственост върху делими вещи може да се прекрати с делба, но върху общи части на сграда – не може).

Недвижими имоти: видове...виж ТЕМА № 3

ТЕМА № 3 Недвижими имоти (НИ) в границите и извън границите на населените места.

Устройството на територията се осъществява съобразно устройствените схеми, общи и подробни устройствени планове (чл.2, ал.1 Наредба за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони ). Класификацията на териториите е първично уредена в Чл. 7, ЗУТ и според основното им предназначение териториите в страната се поделят на: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване.

Поземлените имоти, извън чертите на урбанизираните територии (т.е. на населените места) са: (чл.8, ЗУТ)

  • земеделски територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други)
  • горски територии - за гори (дървопроизводителни гори, защитни гори, рекреационни гори и други) и горски земи (поляни, земи, заети от храсти, скали и други);
  • защитени територии - за природозащита (природни резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности, плажове, дюни, водоизточници със санитарно-охранителните им зони, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици) и за опазване на обектите на културно-историческото наследство (археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение);
  • нарушени територии - за възстановяване и рекултивация на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища, срутища и други.

Видове имоти (чл. 8, ал.1, ЗУТ) в урбанизираните територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други.

Като цяло застрояването бива: сгради на основно застрояване (по предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други, както и сгради със смесено предназначение) и сгради на допълнително застрояване (състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план).

За жилищни нужди: жилища (да съдържат: самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни); ателиета; кабинети за инадивидуална творческа дейност; гаражи; по изключение – трафопостове, офиси;

ТЕМА № 4 Владение и държане. Понятие, разграничение между владение и държане. Видове владения. Придобиване и изгубване на владението и държането.

Владението и държането не са субективни права, а са фактически състояния. Определение за владението – чл.68 от ЗС: владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Държането е господство без да е налице намерение на се присвои чужд имот.

А/ Разлики между Владелеца - В и Държателя - Д:

  • Д винаги сам осъществява фактическата власт върху чужда вещ, а В – сам или чрез другиго (т.е чрез държател, наемател или заем за послужване (родител-деца));
  • В държи веща като своя, т.е. тук има и субективен елемент в съдържанието, докато Д – не държи веща като своя;
  • В има по-големи правомощия – напр. ако В е добросъвестен има право на плодовете (чл.71, ЗС) – докато Д дори държи плодовете
  • Държането възниква въз основа на правно основание, докато Владението може да възникне и на правно и без правно основание - “окупацио” от Римското право.

Б/ Владението има два основни признака:

- обективен /corpus/ - упражняването на фактическа власт върху вещта. Владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я. При пълно владение владелецът ще упражнява всички правомощия на собственика – ще си служи с вещта, ще прибира плодовете, ще се разпорежда. Ако упражнява ограничено вещно право, и неговата фактическа власт ще е ограничена. 

- субективен /animus/ - намерението. Владелецът трябва да държи вещта като „своя” – той се смята или иска да стане собственик или носител на друго вещно право. Чл.69 от ЗС. Двата признака трябва да съществуват едновременно, за да е налице владение. 

Чл.32, ал.1 от отменения ЗПСС посочва още 5 признака на законното владение:

  • постоянно – т.е. трайно да държи вещта, или когато владелеца поиска да може да извърши действия върху веща:
  • непрекъснато – за да може да се придобие един имот по давност, владението не трябва да е прекъсвано за повече от 6 месеца -  чл.81 от ЗС, както и да се ползва иска по чл.75, ЗС („да бъде защитавано срещу всяко нарушение“);
  • несъмнено – да може със сигурност да се твърди, че владелеца упражнява фактическа власт и наистина има намерението да държи веща като своя;
  • да е спокойно – когато не е установено с насилие се ползва със защита – чл. 75 и 76, ЗС
  • явно – когато не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец

В/ Владение чрез другиго – необходимо е владелеца лично да има намерение да държи веща чрез трето лице като своя (наем, заем);

Г/ Съвладение – няколко лица да владеят едновременно.

Д/ Има три групи владелци:

  • владелец, който владее без правно основание - „владея, защото владея“;
  • владелец, придобил владението на някакво правно основание – купил е имота с предварителен договор, по силата на който собственикът прехвърля владението, а не собствеността. В този случай владелеца има правна възможност да стане собственик:

-  по давност;

-  пред нотариус да се прехвърли;

-  с решение на съда по чл.19, ал.3, ЗЗД – да се обяви договора за окончателен;

  • добросъвестни владелци. 

Видове владение:

1. Според обема на фактическата власт:

                 -  пълно – владелецът извършва такава власт, както собственика

                                        - ограничено (квази) – фактически действия, които по обем съответстват на едно ограничено вещно право – право на строеж, сервитут,

2. Според наличието на правно основание за възникване на владението, ЗС разграничава: 

                                        - обикновено (недобросъвестно) – не отговаря на признаците на добросъвестното (чл.70 от ЗС) 

                                                - добросъвестно – чл.70 от ЗС – владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена.

Придобиване и изгубване

1. Владение:

                1.1. Придобиване - способи за придобиване на владението:

а) може да се придобие без правно основание (окупацио) – необходимо е да се докаже 10 годишно владеене – чл.79, ЗС

б) може да се придобие въз основа на правно основание като се предаде от досегашния владелец:

- с предварителен договор – особен случай на предаване на владението – чл.70, ал.3

- с правна сделка (продажба, дарение, замяна). Правната сделка не само превърля право на собственост, но и поражда задължение за предаване на владението

                                                в) чрез другиго – тук е необходимо:

  • Този, за когото се придобива, да има намерение да държи веща като своя чрез другиго;
  • Лицето, на което е възложено .......... да установи фактическа власт върху веща;
  • Фактическата власт да е за възложителя, а не за него – това са правоотношения, произтичащи от договор за поръчка, трудов договор, договор за превоз;
  • Наследяване – след приемане на наследство от наследника, в момента на откриване на наследството.

                        1.2. Изгубване:

  • поради изгубване на фактическата власт – ако владелецът трайно бъде лишен от фактическата власт по своя воля или поради това, че властта му е отнета от друго лице чрез отпадане на намерението;
  • поради поява на воля за изгубване – дееспособния владелец да изрази воля да не държи повече за себе си – писмено, с думи, с действия
  • чрез превръщането на държането във владение – трябва да има пв основанието на фактическата власт

2. Държане:

        а) Придобиване: чрез установяване на фактическа власт без държателя да има намерение да я държи за себе си;

        б) Изгубва се:

                        - с отпадане на фактическата власт;

                        - с превръщане на Държателя във Владелец.

ТЕМА № 5 Добросъвестно владение (ДВ). Понятие. Правно значение

1. Правната уредба на ДВ е дадена в:

        - чл. 70, ЗС – относно недв. имоти и респективно квази-владение върху такъв имот. „Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик ИЛИ че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.”

        - за движими вещи и ценни книжа – чл.78, ЗС – „Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.”

2. Елементи на добросъвестното владение:

Освен необходимите елементи на всяко владение corpus и animus, законът въвежда още два признака:

- обективен – владелецът да е придобил владението на правно основание, което е годно да го направи собственик.

- субективен – владелецът да не знае в момента на възникване на правното основание два факта: че праводателят му не е собственикът или, че предписаната от закона форма е била опорочена.

Правни основания за добросъвестно владение могат да бъдат сделки, съдебни решения, административни актове. Правно основание може да бъде всяка сделка, с която се прехвърля собственост или се учредява вещно право. Обикновено това са двустранни сделки – договор за продажба, замяна, дарение. Едностранните сделки също могат да се смятат за правно основание по смисъла на чл.70 от ЗС, доколкото с тях се прехвърлят вещни права, напр. заветът. Наследяването по закон или по завещание не е правно основание. Наследникът е универсален правоприемник на наследодателя и той продължава владението такова, каквото е за наследодателя. Правно основание може да е съдебни решения, постановени по конститутивни искове, с които се упражняват потестативни, преобразуващи права – напр. съдебно решение, с което се обявява за сключен предварителен договор по чл.19 от ЗЗД. Правно основание може да бъде и административен акт – напр. при отчуждаване и упълномеряване на имот по чл.205 от ЗУТ.

Не е достатъчно обаче правното основание да е налице. То трябва да е годно, а за да е годно:

~ трябва да съществува реално 

~ да е действително – например ако е правна сделка да няма пороци, които да я правят нищожна или унищожаема. Нищожното правно основание е равносилно на липса на основание. Ако владелецът не е знаел за порока на придобивното основание, той ще се счита за добросъвестен до момента на предявяване на иска за унищожаване, разваляне или отмяна на правното основание. Чл.70 от ЗС предвижда два недостатъка, свързани със субективния елемент: - праводателят не е собственик – от това следва, че и владелецът не е станал собственик. За да е добросъвестен владелецът трябва да не знае, че праводателят му не е собственик. Незнанието трябва да се дължи на грешка във факта; да не знае например, че купува от несобственик. Но може да има грешка и в правото – да не знае, че придобиването трябва да бъде извършено под форма на нотариален акт.- опорочеността на предписаната от закона форма за правното основание – става дума за недостатъци, които опорочават прехвърлителния акт от процесуална гледна точка. Например нотариалния акт не е подписан от страните или от нотариуса, но е прочетен от него на страните, следователно нотариалният акт е нищожен. Щом владелецът (купувачът) не е знаел за този порок, той е добросъвестен. Чл.70, ал.2 от ЗС – оборима презумпция за добросъвестност.

3. Правни последици на добросъвестното владение

-  добросъвестния владелец става собственик на плодовете, добити от владяната чужда вещ до предявяване на иска за връщането й – чл.71, ЗС.

- придобива право на собственост върху недвижимия имот, който владее, с кратка 5 годишна давност – чл.79, ал.2, ЗС.

- добросъвестното и възмездно придобиване на владението върху чужда движима вещ прави владелеца собственик – чл.78, ЗС.

- той има право на по-голямата сума между подобренията и увеличената стойност на вещта, вследствие на подобренията (чл.72, ЗС). До заплащане на подобренията и разноските той има право на задържане (чл.72, ал.3, ЗС)

ЗС признава на обикновения (недобросъвестен) владелец някои права, установени за добросъвестния:

- чл.70, ал.3, ЗС - владелец, придобил владението въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, има правата по чл.71 и 72 от ЗС. Условията в тази хипотеза са следните: Да има действителен договор по чл.19, ЗЗД; С него да е уговорено предаването на владението и това да е сторено; Договора да е сключен със собственика на имота.

- чл.74, ал.2 от ЗС дава на всеки владелец, който е извършил подобрения в имота със знанието и без противопоставянето на собственика, права като тези на добросъвестния по чл.72 от ЗС.

Уточнения по ПОСТАНОВЛЕНИЕ №6/1974 год.

  1. Кога се Владее и кога е налице Държане, защото права по чл. 72 и чл. 74 от ЗС има само Владелеца: Изхожда се от чл.69 – предполага се, че владелеца държи веща като своя (изразява се в действия, които фактически запълват правомощията на собственика), докато не се докаже, че я държи за другиго.
  2. Кога е налице подобрение: когато вложените труд, средства, материали са довели до увеличаване на стойността на имота , т.е. съда трябва да изследва каква е била цената на вещта преди предаването и след подобрението. Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. Но не се заплащат подлежащите на премахване незаконни строежи (Ще се заплатят само ако собственика желае да ги запази.). Не се заплащат (понеже не са подобрения) движимостите, които могат да се отделят без съществено увреждане на имота.
  3. Правно основание: когато Владението е основано на нищожно придобивно основание е нодобросъвестно. Изключение – само когато правното основание е с опорочена форма за валидност и преобретателя не е знаел за порока. При унищожаване, разваляне или отменяне на придобивното основание – подобрителя се обещетява като добросъвестен владелец, ако до завършване на подобренията не е узнал за обстоятелството, послужило за отпадане на основанието и поведението му не е било причина на унищожаването, съотв. развалянето. Съдебния или административен акт, с който е постановено унищожаване, разваляне, отмяна на правното основание действа с обратна сила, но обратното действие на тези актове не засяга правоотношеията, възникнали от подобряването на вещта, затова ако по време на извършване на подобренията, подобрителя не е знаел за предстоящото унищожение, разваляне, отмяна на придобивното основание, нито е бил виновен за това, следва да бъде обезщетен съгласно чл.72, ЗС.
  4. От кога започва да тече давност за всяманията на подобрителя за подобренията (това, че е добросъвестния владелец е упражнил правото си на задържане не е пречка датече давност):
  • от момента на прекъсване на владението;
  • от превръщането му в държане със съгласието на собственика;
  • с предявяване на ревандикационния иск от собственика.

ТЕМА № 6 Защита на владението и държането

1. Българското ВП урежда два иска за защита на владението:

- иск за защита на нарушеното владение (чл.75, ЗС)

- иск за защита на отнетото владение (чл.76, ЗС).

Иск за защита на нарушеното владение. Чл.75 от ЗС – „владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от 6 месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в 6 месечен Срок”. С този иск се защитава владение само на недвижим имот, на владение на вещно право върху такъв имот. С него може да се защитава и владение върху имоти, които не могат да се придобиват по давност – публична или общинска собственост. Също и част от поземлен имот (парцел), независимо, че маломерна част от такъв имот не може да се придобие по давност. Иск по чл.75, ЗС може да предяви владелецът и то само, ако владението му е нарушено. Иск може да предяви и съсобственик на имота, ако е владял повече от 6 мес. срещу друг съсобственик, който му пречи да упражнява владението в съответния обем. Шестмесечния срок се брои от момента на нарушението назад. Искът може да се предяви само при нарушено владение – всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта. Няма значение намерението на нарушителя – да присвои вещта или да увреди владелеца. Няма нарушение, ако действията се извършват със съгласието на владелеца или от оправомощени държавни органи (например съдебен изпълнител).Ответник по този иск може да е всяко лице, което нарушава владението. Няма значение дали нарушителят е действал за себе си или за някой друг. Ответник може да е и последващ владелец, който е получил владението от нарушителя. Предмет на иска е прекратяване на нарушението или възстановяване на владението. Също може да е и връщане на имота в състоянието, което е бил преди нарушението, ако има промяна. Ако има причинени вреди, ищецът може да съедини иска по чл.75, ЗС с иск за вреди по чл.45, ЗЗД. Искът се предявява в 6 мес. срок, който започва да тече от деня на нарушението. Срока е преклузивен. С изтичането му се погасява правото на иск.

Join now!

Иск за защита на отнето владение. Чл.76, ЗС – “владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в 6 мес. срок да иска връщането и oт лицето, което я е отнело”. С този иск се защитава както владението, така и държането. Може да се предявява както от владелец, така и от държател.  Чл.76, ЗС говори за движима или недвижима вещ. Не е необходимо за защитата по този член владението да е продължило определен период от време. Нарушението – да е насилствено или по скрит начин. Ищец – владелецът или държателя. Ответник – всяко лице, ...

This is a preview of the whole essay